dianadi4eva
На самотен лебед песента
като призрак носи се в нощта.
Уморени, вече всички спят,
но непознат за него е сънят -
той вярва, че ще дойде, че я има,
той вечно чака своята любима...
А колко често тихичко
в дъжда
откъсва се от него някоя сълза -
ледено-прозрачна като кристал,
но гореща, пропита с безкрайна жал.
Но няма с кой болката да сподели,
кой да го прегърне, да го утеши -
В хорските сърца е твърде тясно,
за него там отдавна няма място...
И нощ след нощ се носи песента,
и лебедова сянка лута се в студа...
той вярва, че ще дойде, че я има,
той вечно чака своята любима...
откъсва се от него някоя сълза -
ледено-прозрачна като кристал,
но гореща, пропита с безкрайна жал.
Но няма с кой болката да сподели,
кой да го прегърне, да го утеши -
В хорските сърца е твърде тясно,
за него там отдавна няма място...
И нощ след нощ се носи песента,
и лебедова сянка лута се в студа...
той вярва, че ще дойде, че я има,
той вечно чака своята любима...
Следвай
0
Все още нямам приятели.