dimito7710

Жена съм...Преродена пролет.Възкръсвам като феникс всеки път.
Като бръшлян съм-жилава,отровна...А корените ми и камъни рушат.
Не коленича в бури,тичам в урагани.И не изгарям лесно в пепелище.
Разчупвам с пръсти въглени.От рани...Но
топля и като разпалено огнище...
И отразявам.Като огледало.Но не блестя със отразена светлина.
Не плача никога,дори не съжалявам .Лекувам болка,страх и суета.
Когато трябва,съм сурова зима....На всекиго отдавам нужен дан.
Пренасям през пространства времена незрими...
Но за безпътните не съм крайпътен хан.
Посрещам изгревите..Служа за опора...
За всеки мъж проронвам по сълза...
Не ,не за всеки ще отроня втора-ако не е прозрял,че съм жена.
Погребвам спомените...С тихичко опело...
Живот изтръгвам даже от смъртта.
Не съм Адам-Върхът на сътвореното.
Но съм Началото и Краят на света!

...

.

Инфо