VBOX7

че обича, само отрича.
Лъжа след лъжа, а аз отново изричам това.
Едни и същи думи, но всичко помежду ни
вече приключи. Ти се обърна и завинаги
вратата заключи.
Думи чувства и мечти. Всички ли са само
изпитани лъжи.
Аз те искам, но и тя те иска. Въпреки това
съм готова да поема риска. Ще бъда с теб,
но ти ще бъдеш и с нея, както и с мен.
Без да боли няма да мине и ден.
Сега отново се виждаме, подаваш ми ръка,
но гледаш настрани и какво от това?
Гледаш, а не виждаш!
Слушаш, а не чуваш!
Говори ти се, а нямаш думи!
Искаш да кажеш нещо, а няма на кого...
Смешно нали?...
Аз отново съм сама, потънала в самота.
Теб пак те няма...
Бил си просто поредната измама.
Наречена от мен мираж за двама.
Бил си само образ в моето съзнание
и отново се превърна в поредното наказание.
Просто още едно разочарование.
Поглеждам в огледалото.
Същата съм както в началото.
Празен поглед, насълзени очи.
Отново с разбити мечти.
Усмивката отново я няма на лицето.
Има я само в сърцето, но и там не е
цяла... Просто прекалено много е преживяла.
Възможно ли е това да е истина?
Възможно ли е това да се случва?
Чувствам се така все едно куршум ме продупча.
Този път е края. Вече спрях да мечтая!
Спокойно скоро всичко ще свърши!
Сама ще сложа края. Просто аз така желая.
Искам да си свободен, искам да си с нея,
Искам да си щастлив! За това ЖИВЕЯ!!!
Дано само и тя да е така красива като теб.
И дано ти я обичаш както аз теб!
Тогава вече ще знам че си щастлив!
Стига вече спирам! Дано си доволен. Вече
си свободен. Завинаги сме разделени, макар
че твоята любов тече в моите вени...
Душата боли! Сърцето кърви!
Очите плачат и нищо не виждат.
Ръцете треперят, всичко наоколо се върти.
Чувствам, че ще си отида завинаги.
Не е трудно. Просто е тежко да зная, че
вече никога няма да те видя, но няма как.
Ти вече не си с мен.
Нямаш нужда от мен!
Стоя в тъмното и си мисля.
Всичко преминава като на лента.
Спомен след спомен, а те са толкова много.
Цигара след цигара. Чаша след чаша.
Вече нищо не помага, започвам да си мисля за смъртта!
Това ще бъде! Това е решението! Това е моя избор!
Не ме е страх! Това не е проява на слабост, понякога
не виждаш друг път, а и да искаш да видиш,
няма кои да ти го покаже. Дори да искам да го видя,
накъдето и да погледна виждам лицето ти.
Това беше! Наистина реших!
Хващам ножа в тъмнината.
Стискам силно и го допирам до ръката.
Натискам силно...
Дърпам рязко и усещам топлината.
Паля нова цигара,
отпивам от поредната чаша.
Стоя и чакам, а края не идва!
Но аз продължавам да вярвам, че ще дойде.
Продължавам да вярвам, че най-после всичко ще свърши.
Кръвта се стича бавно по ръката,
по леглото, по земята даже и в краката.
В всеки един момент започвам да се
движа все по-бавно все по-малко.
Седя и все така чакам. Просто гледам снимката ти
и се усмихвам.
Последното което ще вида е красивото ти лице...
Краят настъпи...
Мен вече ме няма...
Вече сте само двама.
Минава минута, минават две, а аз
ставам все по студена...
Минава ден, минават два.
Минава седмица, минават две.
Минава месец, минават два.
Минава година, минават две.
А ти се сещаш къде...
Къде е тя? Там е тя... Накрай града, сама, забравена,
изоставена...
Идваш и сядаш на студената плоча.
Прегръщаш ледения кръст.
Целуваш остарялата снимка.
Ровиш из студената пръст и плачеш...
Недей... Няма смисъл.
Сълзите ти няма да разтопят леда в гърдите ми...
Аз завинаги ще остана така...
Със снимката ти в ръка и с усмивка на уста.
Просто няма да говоря, но ще те чувам. Ти ми
говори, но не плачи! Просто така остани със
хубавите спомени, с които си отидох аз...
Надявам се дамо на едно...
Да си щастлив сега и от горе
да те видя хванат под ръка
с жената която обичаш.
Също така да не мислиш за мен с лоши неща.
Дано времето прекарано с мен,
макар и малко, да ти е било добре.
Да си бил поне малко щастлив с мен.
И дано някой ден да осъзнаеш грешката
си, че не си бил до край с мен.
Но вече е твърде късно.
Сега ме няма...
Ти би дал всичко дори живота си да бъдеш
с мен. Но докато бях все още на Земята ти не
мислеше така.
Сега се блъскаш, тръскаш и искаш
да върнеш времето назад. Но това е невъзможно.
Аз още в самото начало ти казах
да се върнеш, но ти не ме послуша
и сега съжаляваш. Но пак ти казвам,
че не можеш с нищо да върнеш
хубавите времена, когато ти беше само с мен.
Обичаше само мен. Желаеше само мен.
И мечтаеше само за мен. И как някой ден
ще се съберем като семейство. Да отгледаме
нашите деца с много любов и обич.
И така щеше да е ако не се бе появила тя.
И всичко в един момент се оказа
една голяма лъжа. Всичките ти думи
се оказаха лъжа. Една голяма лъжа.
Искаше да гледаш как ръстът нашите деца.
Как прохождат, как малко по малко започват
да говорят. Как казват думите мама и тате.
Как сладко ти казват обичам обичам те. Как
се гушкат в теб. Но ти така и не изчака
този вълшебен миг от нашия живот, защото се
появи тя. Пак тя. Все тя.
Защо винаги става така?
Само това не мога да разбера?
Защо толкова бързо свърши всичко?
Защо, защо, защо?
Но никой не може да отговори на този въпрос.
Щеше да бъде толкова хубаво ако беше
останал с мен. Ние двамата щяхме да се
справим с всичко, с всички трудности, които
се изпречат на пътя ни. Но това не стана.
Това е било писано. Никой не може да избяга
от собствената си съдба.
Годините си минават една по една,
а ти не искаш да последваш друга жена.
Искаш мен, искаш моята любов, искаш
моето сърце. искаш само моите очи да те
гледат, само моите ръце да те галят, само
моите устни да те целуват, искаш, искаш...
Но няма как... Сега се питам защо?
Защо така постъпи с мен? Защо не си избрал
мен? Защо? Но вече е твърде късно да питам!
Да беше помислил преди да си отида
от този свят. Свят изпълнен с омраза, лъжа, тайни
и изневери. Знам. Бил си заслепен. Не си виждал
друг път, освен този. Не си виждал друго нещо, освен
нея. И сега чак сега разбираш, че си сгрешил. Чак
сега осъзнаваш, че си ме обичал през всичкото това
време. Сега се проклинаш. Проклинаш деня, в който
ти си се отказал от мен. Недей... С нищо не можеш
да ме върнеш. Нито със сълзи, нито с молитви. С
нищо. Може в другия живот пак да се срещнем,
може пак да се съберем и този път всичко е наред.
Но нищо не се знае. Сега аз стоя и се гледам
как страдаш, как се мъчиш и как се обвиняваш.
Недей няма смисъл. Не мисли за мен. Искам само
да си щастлив. Защото ако ти си щастлив и аз ще съм
щастлива дори далеч от теб...!!!

ОБИЧАМ ТЕ МИЛО...!!!