Не мислите ли, че в тъгата понякога има красота, която боли, но разчувства и прави всичко някак по-истинско...смислено...отварящо очите...и карайки сърцето да бие по друг начин? Чудя се дали хората понякога не оценяваме тъгата повече от щастието...
И аз така мисля. Харесвам и двамата, но има нещо в стила на Хулио, коеот Енрике не може да постигне още...харизмата и дълбочината, която да докосне поколения, а не просто фенки:)
Божественото те докосва чрез тях...думите не са достатъчни, за да изразят емоцията. Обожавам ги...прекланям се пред таланта им... и се радвам, че ги има, за да внасят ангелско сияние в един дяволски свят.
