VBOX7

E................................................

„Не плачи, защото е свършило, усмихни се, защото се е случило.“

Има хора,който ти остават тръпка за цял живот!Има моменти,които се превръщат в спомени,които дори с годините не избледняват!Има очи,който макар да не се виждат не се забравят!Има любов за която казват,че се случва само веднъж в живота и независимо от времето което бързо лети,тя остава вечна..една любов която няма happy end..любов която не свършва!Има места който ти напомнят нещо или някого!Има чувства по-силни от времето,време за което казват че лекува всичко,че с него всичко се забравя..но само истинските неща остават!Оставят следа вътре в теб..там на дълбоко в сърцето ти!И нито времето нито всеки следващ ще ги заличи!

Докосване...

Докосни лицето ми с ръка ,
бавно,нежно, леко докосни го...
Докосни очите ми така ,
в погледа ти да остане синьо.
Докосни и устните копнежно,
всеки ден по малко ги докосвай,
и така до края неизбежно
ще започваш винаги отново...
Докосни ръцете с топлина,
и загрей изстиналите пръсти,
превърни мечтите в светлина,
и повярвай в мислите ми дръзки...
Докосни сърцето ми с любов,
помълчи...словата са излишни,
дай му сила ,вяра и живот .
Това докосване ...това е всичко .
Пристъпвам плахо в твоята душа,
докосвам леко всяка тънка струна.
Безкрайна е ,ранима е ...добра
и не намирам думи ,няма думи...

В живота ни поне веднъж
Се срещаме с фатален мъж.
Летиме в друго измерение,
А после идват,без съмнение,
Бездънна дупка и тъга.
Кълнем проклетата съдба:
"Защо ли с него ни събрала,
Защо така ни изиграла?"
Опитваме се да забравим
И с липсата му да се справим.
Но все не ни се получава -
В сърцето ни печат остава.
От него - лошото момче -
Кръстоска на мръсник с дете.
"Защо - се питаме тогава -
Единствен той не се забравя?"
Защото горната порода
Отключва женската природа.
И чувстваме се запленени,
Опитомени, укротени.
Открили сме,че едновременно
/За жалост обаче е временно!/
Сме цялостни,завършени
/Макар и понякога прекършени!/....
Защото лошото момче -
Универсалното ключе -
Отключва всички лица на жената -
Детето,майката,сестрата,
Любовницата дива.
Открива я цялостна,жива!
По нея тъга ни залива.
Защото,тръгвайки си,я убива!





Ти си човек пъзел, ама голям. Нареждаш, търсиш, пак нареждаш и напасваш. Картината, която се получава ме радва. това си ти в момента за мен-парченца от пъзел, които след като сглобиш и видиш резултата, създава невероятното усещане за нещо ценно и хубаво.



ПРЕДСТАВИ СИ, ЧЕ УТРЕ ТЕ НЯМА

Представи си, че утре те няма!
Ще станеш ли друг на мига?
Ще правиш ли драма след драма?
Ще ползваш ли злобна шега?
Представи си, че вече е тъмно!
Дали всеки дар ще цениш?
Представи си, че няма да съмне!
Ще можеш ли жив да заспиш?
Представи си и как ще си тръгнеш
самотен, към някакъв ад,
а дяволът там, ще изтръгне
ума ти от белия свят!
Представи си, че всичко изчезва!
С кого ще се чуеш сега?
Ще бъдеш ли вече любезен?
Ще търсиш ли бряг в любовта?
Представи си, че падаш във яма!
Ще мразиш ли хора с крила?
Душата ти болна и няма
ще вярва ли, че след смъртта
живот на небе съществува?
Ще моли ли прошка без глас?
С достойнство ли ще се сбогува
със представата грешна за "аз"?
За малко недей си представяй!
От ужас очи отвори,
но никога ти не забравяй,
че всичко в света се върти
и всеки си плаща цената,
понякога тройно дори.
Сега си лекувай душата,
че много души нарани


........Ние с него нямаме минало.
А бъдещето е с неясни очертания.
Не сме се търсили, но сме намирали
следите си във тайни предсказания.
Той вярва (вместо мен) във чудесата.
А аз разчитам на Добрия Случай.
Познава страховете на душата ми.
И с любовта си на любов ме учи.
И тихичко се моля да ни има...
Не в бъдещето. И без минало.
А заедно да прередим годините
във наниз от безброй вълшебни мигове.


Материя
На чувствата в отчаяния лов,
догдето ги преследва и тълкува,
душата се лекува от любов.
Макар че от любов не се лекува.
И винаги изправена на съд,
наивно брани слабото си право.
Очаква от любов да и простят.
Макар че от любов не се прощава.
В света, от реализъм опростен,
единствено контрастите
избира.
И от любов умира всеки ден.
Макар че от любов не се умира.

Калин Донков


Почти реално

По мислите ми кацат пеперуди... Усещам, че съм някак разпиляна. Заспивам... Нека никой не ме буди! Ще си измислям свят. Като за двама. И там ще го повикам ритуално. Ще му усетя мислите... По мен. И ще е истинско, почти реално. Ще бъдем на безумието в плен. Ще се изплаша може би за миг, че толкова от Него се нуждая... Зависима съм! Той Наркотик - до спиране не пулса го желая! Той, който може би... не съществува, но с Неговия поглед ме поглежда... Дали и Той сега не ме сънува? Събудя ли се – пъзел ще подреждам. Очите му... побъркват ми умът. Коя съм Аз дори не зная вече... Дано не свършва никога сънят! Събудя ли се – Той ще е далече... Но в този миг е тук! Без обяснения... На дъх от мен... И няма да го мисля! На сутринта ще имам извинение: “Не Аз!... Сънят ми този стих написа!”




Когато обикнах себе си, разбрах, че мъката и страданието са само предупреждаващи сигнали, че живея срещу своята собствена истина. Днес вече знам, че това се нарича ДА БЪДА СЕБЕ СИ.

Когато обикнах себе си, разбрах колко много може да бъде обиден някой, ако го заставя да изпълнява собствените ми желания, когато още не е настъпило времето, и ако човекът още не е готов или ако този човек съм аз самият. Днес наричам това САМОУВАЖЕНИЕ.

Когато обикнах себе си, престанах да си пожелавам друг живот и изведнъж осъзнах, че животът, който живея сега, ми предоставя всички възможности за растеж. Днес наричам това ЗРЯЛОСТ.

Когато обикнах себе си, разбрах, че при всякакви обстоятелства се намирам на правилното място и в правилното време и всичко става изключително в точния момент. Мога винаги да съм спокоен. Сега наричам това УВЕРЕНОСТ В СЕБЕ СИ.

Когато обикнах себе си, престанах да крада от собственото си време и да мечтая за големи бъдещи проекти. Днес правя само това, което ми носи радост и ме прави щастлив, което обичам и което кара сърцето ми да се усмихва. Правя това така, както искам и в своя собствен ритъм. Днес наричам това ПРОСТОТА.

Когато обикнах себе си, се освободих от всичко вредно за здравето ми – храна, хора, вещи, ситуации; всичко, което ме води надолу и ме отклонява от собствения ми път. Днес наричам това ЛЮБОВ КЪМ СЕБЕ СИ.

Когато обикнах себе си, престанах винаги да съм правият. И именно тогава започнах все по-малко и по-малко да греша. Днес разбрах, че това е СКРОМНОСТ.

Днес живея само в сегашния момент и наричам това УДОВЛЕТВОРЕНИЕ.

Когато обикнах себе си, осъзнах, че умът ми може да ми пречи и от него мога да се разболея. Но когато го свързах със сърцето си, той веднага стана моят ценен съюзник. Днес наричам тази връзка МЪДРОСТ НА СЪРЦЕТО.

Не трябва повече да се страхуваме от спорове, от конфронтации, от проблеми със самите себе си и с другите хора. Даже звезди се сблъскват и от техния сблъсък се раждат нови светове. Днес знам, че това е ЖИВОТЪТ.
Когато обикнах себе си, престанах да живея с миналото и да се тревожа за бъдещето.

Чарлз Чаплин, думи по случай седемдесетия му рожден ден
.........................................................................................................................

А казах ли ти днес, че те обичам?
Не ми се искаше да си вървиш,
а някой ден във свят различен
ти свойта обич с мен да споделиш?...

А казах ли ти днес, че тебе искам,
каквото и да струва обичта;
да можех да съм все до тебе близко,
да бъда част от твоята душа?

А казах ли ти днес, че няма нищо вечно,
че хората живеят само миг,
а нашият е бъдеще далечно -
ще бъде ехо от сега издаден вик...

А казах ли ти колко те обичам?...
Дано в сърцето ти това да е простимо -
пропуснах го, защото ми се вижда,
че с двете думи е неизразимо...

А казах ли ти днес, че тъй било решено:
и двамата да скитаме без цел,
преследвайки мечтите си, внушени
от някой, който слага ни предел?

А казах ли ти днес, че ще те чакам,
дори и да не знам къде и докога...
че пътят ти е връщане обратно,
а аз съм указателна стрелка?

А казах ли ти днес, че те обичам?
Дори да съм забравил, сам
ще ти го кажа пак, когато свърши всичко...
Обичам те! И утре, и сега....












В един човешки живот има много срещи – непредполагани, умишлени, желани и не тол...кова, а понякога от онези “случайните”.

Има хора, които идват в живота ти изведнъж. Появяват се с рицарските си доспехи. Влизат плахо, но озаряват всичко на мига. Свалят бавно снаряжението си и виждаш следите от битките, които са водили. Виждаш своите собствени белези в тях като в огледало.

И макар да знаеш, че един ден ще трябва да си тръгнат ти си пожелаваш да не съществува такъв ден.

Тези хора те карат да се измъкнеш от дупката, в която се криеш. Да се покажеш на света без страх. Тези хора ти връщат вярата в собствените ти сили. Те измъкват скритите в теб таланти. Те успяват да върнат усмивката на лицето ти и да я задържат там.

Радват се с теб дори на “прашинките” и не използват незаздравелите ти рани, за да сипват сол в тях, а ги мажат с мехлем – вълшебен, лековит. Те те подкрепят в мечтите ти, в изборът ти да виждаш красивото и истинското наоколо. Те ти показват, че дъгата я има и без бури и дори можеш да я създаваш всеки ден. Че тя всъщност е вътре в теб и не е срамно да излиза от очите ти.

Тези хора не влизат с взлом в теб, не крадат от същността ти, не те унищожават. Те не се възползват от теб. Те влизат толкова дълбоко в душата ти и за първи път не е плашещо да се довериш напълно на някого, да допуснеш някого наистина близо до себе си.

Тези хора идват, за да ти покажат различните нюанси на любовта. Идват, за да разбият стереотипите и да ти покажат, че истинската обич съществува – онази от приказките и филмите с happy ending-а; онази вечната, силната, от нищо неразрушимата; онази, за която си мечтал в толкова много от тъмните си нощи.

Те те приемат такъв какъвто си – истински. Не искат от теб да се променяш. Обичат те безкрайно силно – без много думи - с топлината си, с разбирането, с допирът си, с погледа... Те отварят сърцето ти само за да строшат сковаващите окови от миналото ти.

Те не те изоставят, когато хаосът се опитва да те погълне, а те прегръщат силно и се певръщат в твоя гравитация, за да възстановиш реда си. Сълзите, които се раждат в очите ти са единствено от щастие, а вълшебствата стават част от ежедневието ти. И крилете, свалени и скрити дълбоко в килера, отново се озовават на раменете ти и страхът от летенето се превръща в мит. С тях споделяш абсолютно всичко и едновременно нищо. Те познават само по тона на гласа ти какво е стаено в душата ти.

Въпреки всичко те са тук, сега.

Да, наистина има хора, които идват в живота ти изведнъж. Те са Дар Божий, а ти си благословен щом ги имаш до себе си.


Силните плачат сами.
Не ръкомахат.
Не викат.
В гръб не забиват ками.
И не се кланят на никого.
Те овладяват света без да си губят душата.
Ала вървят и вървят само напред и нататък!
Въпреки вечния страх.
Въпреки всяка измама.
Никой не може без тях.
Рамо за силните няма.
Те знаят как да простят, как на доброто да служат.
Те не поглеждат назад, и не говорят ненужно.
Те са внезапни искри, от небесата дарени.
Тяхната воля твори нови незнайни вселени.
Въпреки цялата мъст и доживотната завист още влекат своя кръст и до без край се раздават.
Мъката не ги сломи.
Прави ги по-всемогъщи.
Силните плачат сами, но времената обръщат.........



Друга вечност няма.“
Никоя цена не е достатъчно висока за едно ново усещане
Когато промените начина си на мислене, променяте схващанията си, когато промените схващанията си, променяте очакванията си, когато промените очакванията си, променяте отношението си, когато промените отношението си, променяте поведението си, когато промените поведението си, променяте дейсвията си, а когато промените действията си, променяте живота си.
„Щастието или нещастието на човека зависи колкото от съдбата, толкова и от настроението му.“ Помнете хубавото, което ви се е случило. Благодарното сърце привлича повече радост, любов и успехи от неблагодарното. Идва миг, в който разбираш, че всичко, което си смятал за даденост, е вече безвъзвратно изгубено, а всичко, което искаш, може никога да не бъде твое, защото си изгубил способността си да преценяваш кое е истински ценно. Любовта идва, когато най-малко я очакваме, когато не я търсим. Търсенето на любов никога не ни довежда до подходящ партньор. То само създава копнеж и нещастие. Любовта никога не е вън от нас, ние я носим в себе си........Щастие е, когато мислите, думите и делата ти са в хармония.Най-трудно е да познаеш себе си, най-лесно е да поучваш другите. Грижата за излишното често се съчетава със загуба на необходимото. Блажен е живота, докато живееш без умуване. Това, което проумях, е прекрасно. От там си правя извод, че и това, което не съм проумял, е прекрасно.Откровеният изказ е присъщ на свободния дух, опасно е само да се избере неподходящото време Не пренебрегвай враговете си; те първи забелязват грешките ти.Най- необходимото познание е да се научиш да забравяш ненужното. Важно е не да се въздържаме от наслаждения, а да властваме над тях.Задоволявай се с настоящето, но се стреми към по-добро.Приятелят на всички е ничий приятел Губим време, за да си осигурим работно време и водим битки, за да живеем в мир. Нищо не е по-смело от глупостта. Владей страстите, иначе те ще те завладеят.Колкото по-рядко е удоволствието, толкова е по-приятно. Глупавият проумява само онова, което вече е станало.Грижата за излишното често се съчетава със загуба на необходимото.Най-трудно е да познаеш себе си, най-лесно е да поучваш другите Не се задълбочавай в спомени за минали обиди.Не ми е нужен приятел, който във всичко да се съгласява с мен и да ми кима според собствените ми възгледи – защото сянката ми върши това по-добре.Научи се да слушаш и ще извлечеш полза дори от онзи, който не умее да говори.Ако не си знаете цената, не си мислете, че сте безценен.Неуправляемите най-често губят контрола върху себе си.Който се прави на врял и кипял, обикновено дрънка врели — некипели.Не е нужно да си виртуозен музикант, за да накараш някой да ти играе по свирката.От много потупвания по гърба може да ви излезе гърбица.Обикновено на тия дето им е широко около врата — ги стяга шапката.Преди да запалиш огън в някого, помисли как ще го гасиш.Трудните за сваляне жени, най-лесно ти се качват на главата.Носталгията не е мъка по родината, а по спомените оттам.Ако мислиш със задника си, не се учудвай, че не харесват продукта на мисълта ти.Мъжете харесват девствениците, защото не понасят критиката.За да не се заблудиш по пътя на живота, следвай знаците оставени от миналите преди теб.Жените имат дяволи в очите, но са им слаби ангелите.Ревността е проява на безсилието ти, да задържиш човека който не те обича вече.Който не си сдържа нервите, той не си владее и чувствата.

и е много вярно..........


Има хора,който ти остават тръпка за цял живот!Има моменти,които се превръщат в спомени,които дори с годините не избледняват!Има очи,който макар да не се виждат не се забравят!Има любов за която казват,че се случва само веднъж в живота и независимо от времето което бързо лети,тя остава вечна..една любов която няма happy end..любов която не свършва!Има места който ти напомнят нещо или някого!Има чувства по-силни от времето,време за което казват че лекува всичко,че с него всичко се забравя..но само истинските неща остават!Оставят следа вътре в теб..там на дълбоко в сърцето ти!И нито времето нито всеки следващ ще ги заличи!