Не всеки ударен кораб потъва. Запуши ли се навреме пробойната, морето отново e пред него. Майката му е да хванеш вълната за шията, преди тя да те е уловила за твоята...
Тия дни открих тази песен и се учудих как така не съм я забелязала досега. Ех, как да я забележа, когато загубих приятел и светът ми помръкна толкова, че спрях да слушам песни...
Бог да те прости, Волод. Тази песен ми е емблема за теб. Тежко е. Пусто е. Хубаво е, че се познавахме. Когато Господ е рекъл, пак ще се видим. И нищо вече няма да е същото... Защото сега нещо гърлото стяга. Сълзите, аха, да бликнат...
"За него – Живота –направил бих всичко. –Летял бихсъс пробна машина в небето,бих влезнал във взривнаракета, самичък,бих търсилв просторадалечнапланета." Влад живя наяве Вапцаровата поезия. Не мога, не мога... не да приема, а да проумея как така, как така се случи. Не съм срещала друг такъв човек - като Вселена... НЕОБОЗРИМОСТ, НЕОБЯТ. Безмълвие съм.
Ех, volodd, volodd, в твоите клипове имаше всичко - и патриотизъм, и любов, и истина, и искреност. Ти беше първомайстор... и явно затова беше нужен и някъде другаде, в някое друго измерение... Ти казваше, че много, много трудно се сбогуваш с хората... Сигурно затова издебна всички ни, защото знаеше, че няма да те "пуснем" да си отидеш и... рано, много рано си отиде... И сега редом до Ганев, до Ваклинов, над Родопа, над Пирин (който толкова обичаше) ден и нощ летиш и бдиш... Виждаш ни, чакаш ни.