Не всеки ударен кораб потъва. Запуши ли се навреме пробойната, морето отново e пред него. Майката му е да хванеш вълната за шията, преди тя да те е уловила за твоята...
Някой ще попита защо почнах от средата - ами взех да чета "Дъщерята на Калояна" иии... забравила съм историята; ами сега ??? И аз не знам защо почнах от средата :) Всъщност на кой ли му пука, ама де, де...
Имам намерението да създам още поне 2 кратки истории - от Хан Аспарух до Борис; и от началото на Втората българска държава до падането под османско робство, но, както казва един приятел, за всяко нещо си има време...
България от княз Борис до цар Самуил, когато настъпва края на Първата българска държава - защото попадаме по византийско "робство" (спори се в науката дали това е точният термин, затова го поставих в кавички).
Не е било нищо особено, повярвайте ми! Може би самото чакане е много по-ценно... поне имаш илюзиите за нещо стойностно и красиво :) Ей, ЖИВОТ - нали така казват сърбите...