VBOX7

поезия.Българката е пяла на стана и на нивата,над люлката и над гроба на своите погинали синове.В народните ни песни е излята всичката неволя на петвековното ни черно робство,бунтът и жаждата за свобода.В тях се съхрани от погубване българската националност,чертите на народния ни бит,българският дух и гений.В тях певец и народ са неотделими.Тук именно са се родили националните традици на българската поезия-винаги да върви редом с живота,с труда,с радостите и скърбите на хората.Със своето време.Разбира се,поетическото творчество е твърде разнообразно.Всеки поет носи темперамента,характера,естественото си предразположение,своя стил.Ние,днешните поети,имаме ясното съзнание,че нашата поезия,за да бъде полезна и нужна,трябва не само да отразява живота,а да бъде и вдъхновител и семафор,който сочи пътя напред.Да бъде ракета,която пробива познатата Атмосфера,за да открие нови простори и нови светове в душата,в сърцето,в мисълта на съвремения човек-тъй,както науката открива нови елементи,нови могъщи сили на земята и нови светове във вселената.-Елисавета Багряна.