dqkonaaa

Some things will never change ........

Седиш отново тук, отново съм със теб.
Луната очертава скъпият ти силует –
подпрял челото си с ръка и
глава склонил далеч от мойто рамо.
В очите ми сълзи размиват твоите
черти....
Очаквам утрото до теб,
до теб, но все така сама....
Обръщаш се към мен – и странно,
подаваш ми ръка!
Поемам я със трепет тя да не изчезне,
а ти усмихваш се с очи,
прочел в сълзите ми страха.....
И ето – посрещаме със теб
утрото с надежда!
Подай ми своята ръка!
Подай ми своята ръка!

by jennys
for dqkonaaa
Инфо