По принцип запявам всяка песен, която чуя. Но когато пее Славин не ми се иска да пея, за да слушам него. Има много малко изпълнители по света, които могат да ми въздействат така. Не вярвах, че ще срещна такъв, който пее на родния ми език. Песента е красива, клипът ме кара да се усмихвам всеки път, когато го пусна, а за Славин няма какво да се каже, освен че е космически глас, носещ емоция каквото и да изпее. Просто има надежда за българската музика и нейното име е Славин Славчев.
Добре, най-срамните ми тайни :D Представям си, че печеля регионален конкурс по пеене, после държавен и после започвам да ги разбивам на световната сцена, а всички ме обожават. :D Че как иначе, кой би устоял на My Heart Will Go On... :X Водя диалози със себе си на английски, понякога дори успявам да се скарам със себе си. :D А, също обичам да разглеждам старите си тетрадки от училище и да припадам от собствената си наивност. Най- обичам да намирам някой стар лексикон от втори клас, примерно :D
Вечният диалог с баба ми по телефона. Под вечен разбирам АБСОЛЮТНО ВСЕКИ ПЪТ...Тя: Какво правиш?Аз: Уча/ Гледам Телевизия/ Стоя на компютъраТя: Как е училището, много ли те изпитват?Аз: (студентка втори курс, което баба ми не иска да приеме...) Добре е, бабо.Тя: Шестици има ли?Аз: Да...Тя: Бе много хубаво гласче имаш, бе бабо!Аз: Мерси, бабо.Тя: Добре, Ленче (за Бога, казвам се Елена!), ще се чуем пак. Жива и здрава!
Да, само като изключим 15-те камери, уредите, които пищят на излизане, ако си откраднал нещо и фактът, че разглеждам обувки.От които обикновено е изложена само едната от чифта. И няма как да си я пъхна в джоба.
