eli_danova
А любовта, тя дойде сама. Само миг поспря. После- отлетя. За тебе бях, лунен лъч в уханен мрак. Блясъкът на звезден прах- шепот на един монах. За тебе бях, смисълът на всеки ден. Днес съм вече дъх студен- ти остана стар рефрен. Помниш ли моите сънища?
В тях ти откриваше пътища.
Следвай
1
