>
Дъждът вали и болката отмива,
и сълзите в тъжните очи.
А думи няма, стоим безмълвни,
всеки взрян в себе си...
Дъждът вали и спомените заличава,
но не и пропастта, която ни дели.
Само тъгата по миналото остава
и безброй несбъднати мечти...
Аз тръгвам, без да се обърна,
без да видя тъжните очи.
От думи няма смисъл - те не ще ме върнат,
не ще заличат изплаканите ми сълзи...
А ти стоиш все там и чакаш -
сякаш се надяваш да се върна, може би.
Но не чакай дълго и недей да се надяваш,
не ще откликна аз на призива “Прости”...
