fanagorian
Да се качат Комитите Български , по върховете родни , на планините древни , па да затракат Българското , па да се разнесе гайдата Българщинска , че живи сме още , със земята си едни , че на едно коляно не падаме , главата си не скланяме и род и родина
не предаваме! Че масата человеческа по земята , да се разтресе , та да ни узнае ,та да ни запомни и с волята ни горда да се запознае ! Свободни сме , телом и духом , земята ни е древна , правотата ни върху и-свещена !Силата ни из въздуха да се носи , духа ни несломим да развее , славата Българска да посее , сред люде близки и далечни ,че името ни Българско живее! И да помнат млади и стари , мало и голямо , Българите непреклонни , как ни е имало , рода ни що е преживяло! Че Българско е тука , че било е и ще бъде, дорде сърце родолюбиво тупа!!!
България
Кой носи на рамо заветния сноп
и сплита косичник от жълта ръкойка?
Кой прави бунтовник от свития роб,
Икона от селска девойка?
Кой хвърля в браздата цъфтящи звезди
И ражда мъже-легендария?
Кой Левски и Ботев роди –
България!
Кошута ли пие от извор вода,
Елен ли с клонати рога я размъща,
С очи я избистря, когато в беда
Юнак от балкан се завръща
И в струите кървава риза пере,
Че пукнала пушка обжари я.
Кой с билки кръвта му ще спре –
България!
Когато на паметник хладния бронз
Върл флаг с ятаган-полумесец загърля,
От старите църкви излиза христос
И в пъкъла флага захвърля.
Защото си нямаме две знамена,
Едничък е стягът ни,стария,
С лъва в трикольор-светлина –
България!
Димящите турски окопи помни
И щурма на Одрин със „Шуми Марица”
Поручика, паднал със сабя встрани,
На лоба с разперена птица.
Кой вдига пехотата прашна на щик,
Кой с въглена жертвен обгаря я –
Да хвръкне със страшния вик –
България!
Не искаш да колиш, тъй както те кла
На пънища лепкави зъл агарянин.
Ти майка дори на врага си била –
Арапина с кон аждраханин.
Напет капитан бяла риза пере
През лютия мраз в Януария.
Кой няма за теб да умре,
България!!!
България
Кой носи на рамо заветния сноп
и сплита косичник от жълта ръкойка?
Кой прави бунтовник от свития роб,
Икона от селска девойка?
Кой хвърля в браздата цъфтящи звезди
И ражда мъже-легендария?
Кой Левски и Ботев роди –
България!
Кошута ли пие от извор вода,
Елен ли с клонати рога я размъща,
С очи я избистря, когато в беда
Юнак от балкан се завръща
И в струите кървава риза пере,
Че пукнала пушка обжари я.
Кой с билки кръвта му ще спре –
България!
Когато на паметник хладния бронз
Върл флаг с ятаган-полумесец загърля,
От старите църкви излиза христос
И в пъкъла флага захвърля.
Защото си нямаме две знамена,
Едничък е стягът ни,стария,
С лъва в трикольор-светлина –
България!
Димящите турски окопи помни
И щурма на Одрин със „Шуми Марица”
Поручика, паднал със сабя встрани,
На лоба с разперена птица.
Кой вдига пехотата прашна на щик,
Кой с въглена жертвен обгаря я –
Да хвръкне със страшния вик –
България!
Не искаш да колиш, тъй както те кла
На пънища лепкави зъл агарянин.
Ти майка дори на врага си била –
Арапина с кон аждраханин.
Напет капитан бяла риза пере
През лютия мраз в Януария.
Кой няма за теб да умре,
България!!!
Следвай
1
Потребителят все още няма качено съдържание.