Аз не я имах за приятелка, но тя се беше "вкопчила" в мен. Отначало не исках да я засегна, като й кажа "Махай се" и търпях с надеждата тя да се усети... Но такъв тип хора нямат усещане. Не съм се карала с нея, защото не обичам кавги и караници. И накрая се отървах от нея като й показах пълно безразличие. Макар че и за това й трябваше време да го осъзнае :)
Познавам едно момиче, което още от момента, в който се видяхме, започна да ми обяснява как съм й най-добрата приятелка, колко много държи на мен... Бих го нарекла "Обсебваща приятелка". Искаше да сме NON STOP заедно, даже ми се сърдеше, че съм с гаджето ми и непрекъснато правеше кофти подмятания от сорта на "Офф, вместо да ходим на купон заедно, ти пак ще се виждаш с него..." Ами да, ще се виждам с него, гаджета сме все пак!!! Беше много натоварващо! :)
Според мен, ако си "добър актьор", не би трябвало да има роля в която да не можеш да се впишеш. Нали основната им задача е да могат да се правят на някой друг? Иначе съм съгласна, че ако му бяха дали ролята на малкия близнак щеше да се впише доста по-добре :)
Когато чух историята за бабата и хляба се сетих за подобен случай. Бях на касата на един голям супермаркет и пред мен имаше дядо (на възраст около 70 години). Дядото искаше да си купи хляб, кисело мляко и няколко портокала.
Дядото два пъти я попита "Какво предлагате?", а тя отново повтори "Kit kat. Само за 55 стотинки. Зачудих се, дали изобщо на касиерката и мина мисълта, че дядото едва ли е отраснал с Kit kat?
Дали изобщо предполага, че той няма идея какво е това? А дори и да имаше представа какво е Kit kat, едва ли дядото, който носи протези, може да си позволи да изяде толкова твърда храна... :)
Ти си още един пример, че за хората от Перник трябва да има вицове и да им се подиграват... Слушай си чалгичката и не се занимавай със стойностна музика, защото явно не я разбираш :p