feliks_lp

"Пред портите на храма бял,
чиито двори тъмен зид огражда,
стоеше просяк почернял
от глад,страдаяния и жажда.

Хляб просеше,гласът му слаб
и скръб го мъчеше зловеща.
А някой камък вместо хляб
постави
в празната му шепа.

Така те молех аз преди
за обич чиста и голяма.
Така и ти възнагради
надеждите ми с измама."

М.Ю.Лермонтов
Инфо