forever30_08
Обичам те!
Две думи, виещи от болка.
Обичам те!
Нежност, вяра, тишина.
Обичам те!
Две думи, събрали живота.
Обичам те!
Ярост, ревност, тъмнина.
Обичам те!
Вик на душа наранена.
Обичам
Две думи, виещи от болка.
Обичам те!
Нежност, вяра, тишина.
Обичам те!
Две думи, събрали живота.
Обичам те!
Ярост, ревност, тъмнина.
Обичам те!
Вик на душа наранена.
Обичам
те!
Думи тежки, горчиви, отровни.
Обичам те!
Колко надежда в тях е стаена.
Обичам те!
Отварят простори огромни.
Обичам те!
Обичам те!
Обичам те!
Тази песен сърцето ми пее.
Обичам те...
Очите ми плахо ти шепнат.
Обичам те...
да ги изрека на глас не смея...
Oбичам те...
Безумно е
така да се обича -
през океани.
И през сто земи.
Една любов -
фатално нетипична,
като бодил
в сърцата ни цъфти.
Боли от жажда.
И от невъзможност.
Боли -
от недокоснати ръце.
Боли от думи -
верни и лъжовни.
Боли Земята -
между мен и теб.
Съдбата ни обрече -
да сме верни.
Събра ни.
И застана между нас.
Сега
с очи на мащеха ни гледа
как с теб летим -
подир една мечта.
Една пътечка все ме води
към вихъра на твоето сърце...
Където и душата ми да броди,
до тебе тихо вечер ще се спре!
И уморен, след дългия ден,
до тебе тихо ще притихвам
и всички кристалчета обич във мен
ще ти блестят, когато се усмихвам...
А ти ще жадуваш с копнеж да отпиваш
капките нежност, скрити във мен...
и пиянa от любов, ти до мен ще заспиваш,
дори и в съня си съм към тебе устремен!
Думи тежки, горчиви, отровни.
Обичам те!
Колко надежда в тях е стаена.
Обичам те!
Отварят простори огромни.
Обичам те!
Обичам те!
Обичам те!
Тази песен сърцето ми пее.
Обичам те...
Очите ми плахо ти шепнат.
Обичам те...
да ги изрека на глас не смея...
Oбичам те...
Безумно е
така да се обича -
през океани.
И през сто земи.
Една любов -
фатално нетипична,
като бодил
в сърцата ни цъфти.
Боли от жажда.
И от невъзможност.
Боли -
от недокоснати ръце.
Боли от думи -
верни и лъжовни.
Боли Земята -
между мен и теб.
Съдбата ни обрече -
да сме верни.
Събра ни.
И застана между нас.
Сега
с очи на мащеха ни гледа
как с теб летим -
подир една мечта.
Една пътечка все ме води
към вихъра на твоето сърце...
Където и душата ми да броди,
до тебе тихо вечер ще се спре!
И уморен, след дългия ден,
до тебе тихо ще притихвам
и всички кристалчета обич във мен
ще ти блестят, когато се усмихвам...
А ти ще жадуваш с копнеж да отпиваш
капките нежност, скрити във мен...
и пиянa от любов, ти до мен ще заспиваш,
дори и в съня си съм към тебе устремен!
Следвай
0
Потребителят все още няма качено съдържание.