VBOX7

Cullen :* (h)
♥ ☼ ♥ Twilight ! ♥ ☼ ♥
........... и ТакА лЪвЪт Се ВлЮбИ в АгНеТо...КаКвО гЛуПаВо АгНе...КаКъВ


иЗвРаТеН мАзОхИсТиЧеН лЪв...20.11.09...
You`re Like A Drug To Me. Like My Own Personal Brand Of Heroin. .
When You Can Live Forever,What Do You Live For?
When you can’t be with the one you love, will you stay with the one who loves you?
.................
1. Тази сутрин беше оставена бележка на възглавницата ми.
" Ще се върна толкова бързо, че няма да има време да ти липсвам. Грижи се за сърцето ми - оставих го при теб."

2.Още беше тъмно, когато се събудих. Бях замаяна, но знаех, че утрото още е далече. Очите ми се затвориха и се изпънах, обръщайки се. Отне ми секунда да осъзная, че това
движение ме е съборило на пода. И че ми беше твърде удобно.
Отново се завъртях, опитвайки се да видя. Беше по-тъмно от снощи – облаците бяха твърде плътни, за да може луната да проникне през тях.
- Извинявай – промърмори той толкова тихо, че гласът му беше част от тъмнината. – Не исках да те събудя.
Напрегнах се, чакайки гнева – и моя, и неговия – но в тъмнината на стаята му имаше само тишина и спокойствие. Почти вкусвах сладостта на срещата във въздуха, обособения
аромат на дъха му; Празнотата, докато бяхме разделени, оставяше своя горчив вкус – нещо, което не бях забелязвала, преди да изчезне.
Нямаше напрежение в пространството между нас. В тишината се носеше спокойствие – не като затишие преди урагана, а като ясна нощ, недокосната дори от мисъл за буря.
Не ме интересуваше, че би трябвало да съм му ядосана. Не ме интересуваше, че би трябвало да съм ядосана на всички. Протегнах се към него, намерих дланите му в тъмнината и
се притиснах по-близо до него. Ръцете му ме обгърнаха и ме придърпаха до гърдите му. Устните ми търсеха, ловуваха през шията му, през брадичката му, докато най-сетне
откриха неговите.
Едуард ме целуна леко за миг, после се засмя.
- Бях си подготвил за яростта, която щеше да засрами гризлитата, а това е, което получавам? Трябва да те ядосвам по-често!
- Дай ми минутка да го обмисля – подкачих го аз, целувайки го отново.

3.Дланта му обхвана лакътя ми, спусна се бавно надолу по ръката ми, през ребрата и талията ми, премина по бедрото и надолу по крака ми, около коляното.
Той спря там, ръката му се обви около прасеца ми. Той внезапно дръпна крака ми нагоре, увивайки го около бедрото си.
Спрях да дишам. Това не беше от нещата, които той обикновено позволяваше. Въпреки студените му ръце, внезапно ми стана топло. Устните му се плъзнаха към
вдлъбнатината в основата на шията ми.
- Не че предизвиквам гнева необмислено, – прошепна той. – Но би ли ми казала какво не му харесваш на това легло?
Преди да успея да отговоря, преди дори да успея да се концентрирам достатъчно, за да осмисля думите му, той се превъртя настрана,
привличайки ме върху себе си. Задържа лицето ми в ръцете си, извивайки главата ми така, че устните му да достигат шията ми. Дишането ми бе твърде силно –
беше почти смущаващо, но не ми пукаше достатъчно, за да се засрамя.
- Леглото? – попита той отново. – Аз мисля, че е хубаво.
- Ненужно е. – Успях да издишам.
Той придърпа лицето ми към своето и устните ми покриха неговите. Този път бавно, той се превъртя, докато се надвеси над мен. Стоеше внимателно, така че да
не усещам тежестта му, но можех да почувствам студеното му мраморно тялото до своето. Сърцето ми биеше толкова силно, че ми беше трудно да чуя тихия му смях.
- Може да поспорим – възрази той. – Това би било трудно върху диван.

4.- Всичко ще е наред, Бела. Повярвай ми.
„Ама разбира се”, помислих си. Да му повярвам. Той не беше този, който трябваше да стои назад и да се чуди дали смисъла на съществуването му ще се върне.

5.Емет и Джаспър завиха от смях на изчервяването ми когато Едуард свали взетият ми назаем жартиер – който бях свлякла почти до глезена си –
много внимателно със зъбите си. С бързо намигане към мен той го изстреля точно към лицето на Майк Нютон.

6.Беше сериозна целувка – напрегната, бавна, но ескалираща...
Горе-долу бях забравила къде съм, докато не чух Алис

7.Не можех да говоря повече. Вдигнах глава и го целунах със страст, която можеше да подпали и гората.
Нямаше да забележа.

8.- Не е точно така, Джейк. Не държах да имам дете. Дори не се бях и замисляла. Не е просто да имам дете. По-скоро... ами... неговото дете.

9. – звукът на едно мъртво сърце, принудено да бие.

10. Никой не погледна нас.
"Много човешко, Емет," каза Розали язвително. "Защо не удариш с юмрук през стената, докато си до нея?"
"Ще изглежда по- впечатляващо, ако го направиш ти, бейби."

11.Можеше ли мъртво, замръзнало сърце да бъде разбито?
„Едуард,” каза Бела.
Замръзнах, взирайки се в затворените й очи.
Беше ли се събудила, хващайки ме тук? Тя изглеждаше заспала, все пак, гласа й бе толкова ясен ...
Тя въздъхна леко и после мръдна неспокойно отново, обръщайки се на другата си страна – все още дълбоко заспала и сънуваща.
„Едуард,” промърмори нежно тя.
Тя ме сънуваше.
Можеше ли мъртво, замръзнало сърце да бие отново? Усещах, че моето се канеше.
„Остани,” простена тя. ”Не си отивай. Моля те ... не си отивай.”
Тя ме сънуваше и това дори не беше кошмар. Тя искаше да остана с нея, там, в съня й.
Мъчех се да открия думи, за да опиша чувствата, които ме заляха, но нямах достатъчно силни такива, за да ги изкажа. За един дълъг момент се удавих в тях.
Когато изплувах, вече не бях същият мъж.

12.„Ами ако не съм супер герой? Ако аз съм лошия?”

13.И, между другото, обожавам те ... по плашещ, опасен начин.

14. "Ако той беше направил нещо, за да я нарани, щях го унищожа. "

15. Тя го поздрави с достатъчно ентусиазъм, за да изпадне той в екстаз, а аз в противоположното.




"You are my life now!"
............
...I know what you are ...
-Say it.
-Vampire.
-Are you afraid?
-No. ...
..................... [h] -Сигурен ли си?-попитах.
-Абсолютно.Можеш да се справиш с всичко!-Усмихна се и ме целуна.
А целувката не беше от най-целомъдрените и необузданите ми вампирски реакции отново ме свариха неподготвена. Устните на Едуард бяха като инжекция силно наркотично средство, вкарано право в нервната ми система. Незабавно закопнях за още. Наложи се да впрегна цялата сила на волята си, за да си спомня, че държа бебето в ръцете си.
Джаспър усети как настроението ми се променя.
-Ъъ, Едуард, може би не е разумно да я разсейваш точно сега. Трябва да е в състояние да мисли.
-Опа! - каза.
Разсмях се. Това обикновено бе моята реплика още от самото начало, от най-първата ни целувка.
-По-късно - казах и трепетът сви стомаха ми на топка.
-Съсредоточи се, Бела - настоя Джаспър.
-Така - изтиках бурните емоции. Чарли, това бе най-същественото в момента. А пък нощта беше пред нас...
-Бела!
-Съжалявам, Джаспър.
Емет се разсмя.
... [h]