gospod_bog
Имало едно време един портиер, който бил такъв в един публичен дом. Работел съвестно и в промеждуците, наред с работата си, поправял скърцащите легла и мебелите в оскъдния интериор. След време, собствениците на дома се сменили...възложили нови изисквания
към портиера...да записва имената на всеки посетител. Отказъл портиерът, бил неграмотен. "Щом си награмотен, иди се изучи и заповядай отново"...му казали те...Останал без работа, портиерът решил да се захване с това, от което разбирал...започнал да поправя мебели...обичайната му работа нараствала и той започнал да внася и части за тях...години наред били нужни, за да може с упорство и постоянство да стане най-добрия майстор на мебели в района..Бедните години били вече минало и замогналият се портиер започнал да спонсорира...построил училище в града си. На откриването на училището, събралите се хора поискали от него да напише нещо в благодарствената книга на училището..."Не мога да пиша"..отговорил в замяна на действията си, той..."Наистина ли"... попитали първенците на училището..."Представяме си какъв щяхте да бъдете пък ако можехте да пишете"...."Портиер в публичен дом"..отвърнал той
Всяко правило е желязно, докато не бъде позлатено!!!
Всяко правило е желязно, докато не бъде позлатено!!!
Следвай
1
