VBOX7

HITLER ADOLF CHRIST

█│║▌║▌│║▌║▌█│║▌║ ©™
ORIGINAL VBOX7 PROFILE

GRUBERMAIGER




Вафен-СС (на немски: Waffen-SS – Войски на СС) е военното подразделение на СС.

Основано е в Германия през 1939 г., след като СС се разделя на две[1]. Името "Вафен-СС" става официално на 2 март 1940 г.[2] Въпреки, че организацията е оглавявана от Хайнрих Химлер, тя взема участие във Втората световна война (ВСВ) под командването на Вермахта. По време на войната се разраства до 38 дивизии[3][4], които служат като елитни бойни части.[1][5]

След войната, по време на Нюрнбергските процеси, Вафен-СС е осъдена от победителите във ВСВ като престъпна организация поради политическите връзки с Националсоциалистическата германска работническа партия (НСДАП) и заради участието си във военни престъпления. Изключение правят войниците, положили клетва след 1943 г. (на основание, че са принудени от обстоятелствата). По тази причина на тях са отказани много от правата, предложени на другите бойни ветерани служили в германската армия, Луфтвафе и Кригсмарине[6]. Войниците от Вафен-СС са държани отделно, в затвори с по-строг режим от западните Съюзници и са наказвани строго от Съветския съюз, който държи известен брой от тях затворени до 1956 г. (Вилхелм Монке). Много от доброволците от окупираните от Германия страни са съдени по-късно в родните им страни.

През 1950-те и 1960-те години групи ветерани от Вафен-СС водят съдебни дела, без резултат, в новосъздадената Западна Германия, за премахване на решенията на Нюрнбергските процеси и спечелване на пенсионни права за техните членове.


Произходът на Вафен-СС може да бъде проследен от създаването на група от 280-300 мъже[7][4], които служат като телохранители на Хитлер. Създадени са от него поради опасенията му от размера и силата на СА (на немски: Sturmabteilung). Фактът, че СА са част от партията преди Хитлер да застане начело, и собствените му амбиции не му гарантират тяхната лоялност. Затова той чувства нуждата от въоръжен ескорт, който да му е изцяло предан. Това води до създаването на СС. След като прекарва тринадесет месеца в затвора (от пет годишната присъда, дадена му заради Бирения пуч през 1923 г.), той вижда още по-голяма нужда от телохранители и СС заема своето място в нацистката йерархия.

До 1929 г. СА все още има доминираща роля в нацистката партия, но СС нараства по сила и важност. През януари 1929 г. Хитлер назначава Хайнрих Химлер за водач на СС и му дава ранга Райхсфюрер (Reichsführer), като целта му е да създаде елитен корпус от въоръжени войници в рамките на партията. Това трябва да се осъществи до 1933 г. Химлер започва да набира мъже, които трябва да имат отлични физически способности и подходящи политически убеждения. Създава се група носеща името SS-Verfügungstruppe (SS-VT), която е използвана за охрана и по време на церемонии. В нея влизат и телохранителите на Хитлер, известни като Stabswache (в превод: Щабна охрана), сформирани през март 1933 г. Благодарение на активното набиране на нови членове, до 1933 г. Химлер увеличава размера на СС до 30,000 човека[7][4].

Въпреки бързия растеж на СС, СА нараства със същите темпове. Членовете ѝ наброяват около 3 милиона в същия период[7]. Водени от Ернст Рьом, СА представляват заплаха за опитите на Хитлер да спечели благоразположението на германската армия. Те заплашват да влошат отношенията му с консервативно настроените хора, от чиято подкрепа той има нужда, за да заздрави позицията си в германското правителство. Хитлер решава да действа срещу СА и СС получават задачата да елиминират Рьом и други висши офицери. На 30 юни по време на Нощта на дългите ножове са екзекутирани 82 члена на СА, сред тях почти цялото ръководство, което слага край на влиянието на организацията.
По време на Нощта на дългите ножове, СС действат така както Хитлер очаква. От този момент Химлер и СС са отговорни само пред него, и се превръщат във важна част от НСДАП, втори след Политическата организация (Politische Organisation), отговорна за партийните кадри. С новопридобитата независимост Химлер разширява СС и създава няколко нови отдела във вече съществуващата структура. Един от тях е отделът по сигурността (Sicherheitsdienst) на Райха. През 1936 г. Химлер е назначен за началник на германската полиция. Той я реорганизира като включва Ordnungspolizei и Sicherheitspolizei (полиция по сигурността - действаща като детективи). Sicherheitspolizei са разделени на криминална полиция (Kriminalpolizei) и тайна полиция (Geheime Staatspolizei или Gestapo). От този момент SS-VT е въведена като въоръжена полиция за вътрешно ползване, без да е бойна част. Това вероятно е, за да се успокоят страховете на армията, породени от съмненията, че СА е заплаха за тяхната роля в държавата. Създадени са два нови СС полка - Дойчланд (Deutschland) и Германия (Germania), съответно през октомври 1933 г. и август 1934 г. Те са формирани от батальони на Verfügungstruppe, разположени в Мюнхен и Хамбург, и по-късно стават основа на дивизиите Дас Райх (Das Reich) и Викинг (Wiking). След анексирането на Австрия е създаден нов полк Дер Фюрер (Der Führer), съставен от австрийци. През март 1935 г. Хитлер официално обявява създаването на първите въоръжени СС части (названието Вафен-СС започва да се използва широко едва в началото на 1940 г.).

През 1936 г. Химлер избира генерал-лейтенант Паул Хаусер за инспектор на SS-VT, който изглежда подценява полицейските аспекти докато изгражда военната част. Това става очевидно по време на Кристалната нощ (Kristallnacht), 9 ноември 1938 г., когато SS-VT във Виена помага за изгарянето на синагогите. Също така на Хаусер е поверено командването на създадените специалните училища в Бад Тьолц (създадено през 1935 г.) и Брауншвайг, където тренират бъдещите СС офицери. През 1938 г. Хитлер заявява, че SS-VT ще участва във вътрешните и външните дела на страната, което превръща растящата въоръжена част в противника, от който се страхува армията.

През май 1935 г. службата във въоръжените СС части започва да се класифицира като част от националната военна служба и изключва възможността служещи в СС да бъдат повикани в редовната армия. От своя страна, Върховното командване на Вермахта не позволява на лица повикани на военна служба да се присъединяват към СС. По тази причина Химлер е принуден да търси други източници за свежи попълнения. Това включва мъжете от охраната на концентрационните лагери (Totenkopfverbände (SS-TV), в превод: формации Мъртвешка глава) и Ordungspolizei, които са част от организацията. Той предприема тази стъпка, тъй като тяхното назначение не се отчита като военна служба и е възможно армията да ги повика. Въпреки че нямат военни задължения, SS-TV са напълно моторизирани и разполагат с тежки картечници и редица леки оръжия, но при тях липсва военната подготовка на SS-VT. Липсата на добри военни умения става очевидна по време на кампаниите в Полша и Франция.

През август 1939 г. Хитлер поставя SS-VT под оперативното командване на генералния щаб на Вермахта. При евентуално начало на бойни действия може да се разчита на четири СС полка (въпреки че Дер Фюрер не е напълно готов). Армията и командването на СС считат представянето на SS-VT в Полша за незадоволително. Според някои това се дължи на постепенното им разгръщане и в резултат на кампанията срещу Полша, трите полка формират Verfügungsdivision, а Лайбщандарт е трансформиран в моторизиран полк. Създадени са две нови дивизии - Мъртвешка глава (Totenkopf) и Полицейска (Polizeidivision). През март 1940 г., след споразумение между армията и СС, те официално получават наименованието Вафен-СС.

Първоначалните кадри на Вафен-СС идват от доброволческите отряди (Freikorps), Райхсвера и от различни десни полувоенни формации. През 1933 г. по указание на Адолф Хитлер е създадена Лайбщандарт Адолф Хитлер (ЛССАХ), първата част станала част от Вафен-СС. Нощта на дългите ножове обезсилва СА и много от нейните членове са прехвърлени в СС, което води до формирането на няколко нови части, включително SS-Verfügungstruppe (съставен от щандарти Германия, Дойчланд, а по-късно и Дер Фюрер), охрана на концентрационни лагери SS-Totenkopfverbände (която става основа на дивизията Мъртвешка глава).

Голяма част от войниците на Вафен-СС първоначално получават второкласни оръжия и екипировка, сред което — чешки и австрийски оръжия. С изключение на няколко избрани германски СС-дивизии, тази политика продължава през войната. Голяма част от най-добрата екипировка е получена от елитните дивизии на германските сухопътни части, танково-гренадирска дивизия Гросдойчланд (Großdeutschland) и танкова дивизия Лер (Lehr).

Първите дивизии на Вафен-СС са повишени до танково-гренадирски — след доказването си на Източния фронт, а по-късно до танкови дивизии. Останалите дивизии на СС, най-вече с етнически състав, получават стандартно или второкласно оборудване.

Тренировъчният процес на СС включва няколко месеца интензивно обучение с три цели: физическа подготовка, боравене с огнестрелно оръжие и политическо обучение. След основното обучение новобранците се изпращат в специализирани училища, където получават специфично обучение, съобразено с избрания от тях клон на армията. Пример за такива са артилерийското училище в Глау и танково-гренадирското училище в Кайншлаг. За да се ускори процесът на обучение, формации от СС и от редовната армия тренират заедно. Целта е обмяна на опит и извършване на съвместни учения. В началото между формациите съществува недоверие, но то изчезва постепенно след съвместните операции по окупацията на Райнланд (Rheinland) през 1936 г. и анексирането на Австрия през 1938 г.[8] Напредъкът на войната и необходимостта от войници води до намаляване интензивността на обучението.

В началото към новобранците са поставяни високи изисквания. Химлер настоява потенциалният СС войник да бъде между 17 и 22 години, да е висок поне 180 см и да бъде във върховна физическа форма. За разлика от него, за ЛССАХ Дитрих търси по-зрели мъже, на възраст между 23 и 35 години. В продължение на години са отхвърляни дори кандидати с пломби на зъбите. Кандидатът е трябвало да докаже расовата си чистота, липсата на еврейска или друга роднинска връзка със считаните за по-низши раси. За обикновените войници това означава разглеждане на родословното дърво назад до 1800 г., а за офицерите до 1750 г.[9][10] При политическата подготовка на кандидатите често са задавани въпроси от рода на: "Какви са разликите между понятията единен фронт и народен фронт, кои са основните произведения на Карл Маркс, какви организации е ръководила ГКП (Германската комунистическа партия) в Германия до 1933 г., и др.".[11]


За разлика от редовната армия, службата на обикновения СС войник продължава минимум 4 години, за командирите без офицерско звание 12 години, а за офицерите 25 години. Тренировъчните дни започват в 600 часа. Войниците трябва да пробягат 3 км за 20 минути носейки пълна бойна екипировка, по-късно сутринта се провежда тренировка на стрелкови полигон, а следобеда се прекарва в спортни и атлетически занимания целящи подобрение на издръжливостта и изграждане на колективни отношения. С напредване на обучението се увеличава и сложността му. Въпреки, че продължават индивидуалните тренировки, започват и такива като бойна част. Първоначално на групи от по осем мъже, след това ниво рота, батальон, полк и в крайна сметка дивизия.[12] Провеждат се учения от типа стрелба и маневриране, при които се ползват бойни муниции. Целта е да се покажат начини за атакуване на противникови отбранителни позиции.[8] Тази практика е критикувана от Вермахта, поради неизбежните нещастни случаи. В перспектива тези тренировки спасяват животи и след войната са приети като нормална практика в различни страни.[13]

При офицерите се набляга на водаческите качества и командването в бойни условия, обикновено в училището SS-Junkerschulen в Бад Тьолц. Основните принципи от Бойни тактики (Auftragstaktik), изучавани във Вермахта и СС, са стандарт за всички армии днес. Концепцията е изработена от генералния щаб на сухопътните сили, а не от СС. Силно се набляга на създаването на връзка между офицери и войници. Преди да може да кандидатства за офицер, войникът трябва да служи в продължение на две години. През това време той преминава основното обучение. Това създава взаимна вяра, уважение и по-свободни отношения между офицерите и войниците, за разлика от германската редовна армия, където съществува стриктна дисциплина и политиката на разделение.[8] Във Вафен-СС не е необходимо да се поздравяват офицерите и е приет по-небрежен поздрав (дясната ръка се вдига вертикално от лакътя). В допълнение е забранена практиката за обръщение към висшите офицери с хер. Към всеки, с изключение на Химлер, се обръщат с неговия ранг.По време на войната Вафен-СС е представян като мултинационална част защитаваща Европа от ужасното зло на Комунизма.

наближаването на началото на войната, Химлер нарежда формирането на няколко бойни формации от СС щандартите (SS-Standarten) (размер на полк). Образуваните три бойни части (ЛССАХ, SS-VT и SS-TV) участват кампанията в Полша и битката за Франция. През това време, както и през по-голямата част от войната, Вафен-СС са под оперативния контрол на генералния щаб на Вермахта. Това означава, че те действат като армейски части, въпреки, че не произхождат от армията. По време на кампаниите на запад, Мъртвешка глава и Лайбщандарт Адолф Хитлер са замесени във военни престъпления. Цялостното представяне на Вафен-СС по време на тези кампании е посредствено.

Първите части на Вафен-СС са силно моторизирани, което ги прави подходящи за операциите на Балканите. ЛССАХ се проявява по време на операция Марита, като най-забележителната им битка е овладяването на Кили дервент при Церово (Клиди) и прохода Клисура от разузнавателния батальон под командването на Курт Майер[14]. През март 1941 г. Дас Райх (новото име на SS-VT) също е прехвърлен на Балканите. По време на нападението над Югославия, разузнавателна част (от около десет човека) навлиза в Белград и под предлог, че е авангард на голяма част, принуждава кмета да предаде града.[15]

Слабото представяне в началото на войната се дължи основно на липсата на опитни ефрейтори и сержанти, които предпочитат да служат в редовната армия. Въпреки това, опитът получен от кампаниите в Полша, Франция и Балканите и начинът на тренировка скоро превръщат най-добрите Вафен-СС части в елитни формации.

В няколко случая, Вафен-СС са критикувани от командири на сухопътни войски, за тяхната безразсъдност към загубите при превземане и задържане на ключови цели (Мъртвешка глава в ранните месеци на кампанията на запад и в Съветския съюз[16]). Постепенно Вафен-СС се доказват като способни войници, въпреки че съществуват и изключения като безредното отстъпление на 6-та СС планинска дивизия Норд от град Сала, по време на първото ѝ сражение в Лапландия. Цялостното представяне на тази дивизия е слабо. Тя се бие на Източния фронт, заедно с финландската армия, срещу вече опитните съветски войски, ветерани от Зимната война.

По време на битките в Русия, Вафен-СС се доказват в редица битки. ЛССАХ и тук са част от авангарда, превземат последователно Таганрог, Ростов на Дон и един от важните мостове над река Дон. По време на зимната руска офанзива защитават района на Донецкия въглищен басейн, а след това заемат защитни позиции край река Миус. Действията им спечелват уважението на офицерите от Вермахта. Командирът на 3-ти танков корпус казва: Това наистина е една елитна част. (на английски: This truly is an elite unit.).[17] За разлика от ЛССАХ, в началото Дас Райх започва като поддържаща част. Дивизията има дейно участие в операция Тайфун; пленява и защитава Гжатск; превзема Можайск и Истра, а в крайна сметка и предградието на Москва - Ленино. Боевете и последвалите руски контраатаки намаляват размера на дивизията до бойна група.[18] Постепенно войниците от Мъртвешка глава натрупват опит, загубите им намаляват, а ефективността им се увеличава. Участват в редица тежки боеве като тези при Лужкия отбранителен рубеж, отблъскват съветската офанзива при Лушно, а в началото на 1942 г. са обградени и се защитават в град Демянск (спасени са едва през април).

Вафен-СС демонстрира своите бойни способности по време на третата битка при Харков, където 2-ри СС танков корпус с командващ Паул Хаусер взема дейно участие в спирането на съветската офанзива. В последвалата контраатака те превземат обратно града. По време на битките са убити или ранени 20,000 противникови войници и унищожени 600 съветски танка.[19]

В средата на 1943 г. 2-ри СС танков корпус взема участие в операция Цитадела, където Лайбщандарт Адолф Хитлер, Дас Райх и Мъртвешка глава (вече танково-гренадирски дивизии) участват в големите танкови битки край Прохоровка, на южния фланг на Курската дъга.[20]

Десантът в Нормандия на 6 юни 1944 г. открива нов фронт срещу Нацистка Германия. И тук дивизиите от Вафен-СС вземат дейно участие. В редица битки Хитлерюгенд (спира началното настъпление на канадската 3-та дивизия, участва в боевете, предхождащи защитата и самата защита на Кан, отбраната на летище Карпике) се доказва като една от елитните бойни части.[21] ЛССАХ участва в редица защитни битки, както и в контаофанзивата към Авранш, която се проваля поради пълния контрол на Съюзниците във въздуха. Дивизията успява да измъкне от Фалезкия чувал с цената на големи загуби. Дас Райх е разделена на няколко части и е прикачена към различни армейски формации. Там Ернст Баркман си извоюва име след като унищожава 8 танка със своята Пантера.

ЛССАХ участва в Арденската офанзива. По време на операцията тя е разделена на няколко бойни групи. Една от тях е бойна група Пайпер, чието военно представяне е на висота, но пътят на настъплението ѝ е маркиран с военни престъпления.

В края на войната дивизии от Вафен-СС участват в боевете в Унгария и Австрия. Мъртвешка глава и Викинг извършват неуспешен опит да вдигнат обсадата на Будапеща. След това ЛССАХ, Дас Райх, Мъртвешка глава и Хоенщауфен участват в операция Frühlingserwachsen, опит да се превземат обратно важните петролни кладенци. Той е неуспешен, но разузнавателния батальон с главнокомандващ Пайпер успява да осъществи пробив с дълбочина 72 км.

Първите части на Вафен-СС са силно моторизирани, което ги прави подходящи за операциите на Балканите. ЛССАХ се проявява по време на операция Марита, като най-забележителната им битка е овладяването на Кили дервент при Церово (Клиди) и прохода Клисура от разузнавателния батальон под командването на Курт Майер[14]. През март 1941 г. Дас Райх (новото име на SS-VT) също е прехвърлен на Балканите. По време на нападението над Югославия, разузнавателна част (от около десет човека) навлиза в Белград и под предлог, че е авангард на голяма част, принуждава кмета да предаде града.[15]

Слабото представяне в началото на войната се дължи основно на липсата на опитни ефрейтори и сержанти, които предпочитат да служат в редовната армия. Въпреки това, опитът получен от кампаниите в Полша, Франция и Балканите и начинът на тренировка скоро превръщат най-добрите Вафен-СС части в елитни формации.

В няколко случая, Вафен-СС са критикувани от командири на сухопътни войски, за тяхната безразсъдност към загубите при превземане и задържане на ключови цели (Мъртвешка глава в ранните месеци на кампанията на запад и в Съветския съюз[16]). Постепенно Вафен-СС се доказват като способни войници, въпреки че съществуват и изключения като безредното отстъпление на 6-та СС планинска дивизия Норд от град Сала, по време на първото ѝ сражение в Лапландия. Цялостното представяне на тази дивизия е слабо. Тя се бие на Източния фронт, заедно с финландската армия, срещу вече опитните съветски войски, ветерани от Зимната война.

По време на битките в Русия, Вафен-СС се доказват в редица битки. ЛССАХ и тук са част от авангарда, превземат последователно Таганрог, Ростов на Дон и един от важните мостове над река Дон. По време на зимната руска офанзива защитават района на Донецкия въглищен басейн, а след това заемат защитни позиции край река Миус. Действията им спечелват уважението на офицерите от Вермахта. Командирът на 3-ти танков корпус казва: Това наистина е една елитна част. (на английски: This truly is an elite unit.).[17] За разлика от ЛССАХ, в началото Дас Райх започва като поддържаща част. Дивизията има дейно участие в операция Тайфун; пленява и защитава Гжатск; превзема Можайск и Истра, а в крайна сметка и предградието на Москва - Ленино. Боевете и последвалите руски контраатаки намаляват размера на дивизията до бойна група.[18] Постепенно войниците от Мъртвешка глава натрупват опит, загубите им намаляват, а ефективността им се увеличава. Участват в редица тежки боеве като тези при Лужкия отбранителен рубеж, отблъскват съветската офанзива при Лушно, а в началото на 1942 г. са обградени и се защитават в град Демянск (спасени са едва през април).

Вафен-СС демонстрира своите бойни способности по време на третата битка при Харков, където 2-ри СС танков корпус с командващ Паул Хаусер взема дейно участие в спирането на съветската офанзива. В последвалата контраатака те превземат обратно града. По време на битките са убити или ранени 20,000 противникови войници и унищожени 600 съветски танка.[19]

В средата на 1943 г. 2-ри СС танков корпус взема участие в операция Цитадела, където Лайбщандарт Адолф Хитлер, Дас Райх и Мъртвешка глава (вече танково-гренадирски дивизии) участват в големите танкови битки край Прохоровка, на южния фланг на Курската дъга.[20]

Десантът в Нормандия на 6 юни 1944 г. открива нов фронт срещу Нацистка Германия. И тук дивизиите от Вафен-СС вземат дейно участие. В редица битки Хитлерюгенд (спира началното настъпление на канадската 3-та дивизия, участва в боевете, предхождащи защитата и самата защита на Кан, отбраната на летище Карпике) се доказва като една от елитните бойни части.[21] ЛССАХ участва в редица защитни битки, както и в контаофанзивата към Авранш, която се проваля поради пълния контрол на Съюзниците във въздуха. Дивизията успява да измъкне от Фалезкия чувал с цената на големи загуби. Дас Райх е разделена на няколко части и е прикачена към различни армейски формации. Там Ернст Баркман си извоюва име след като унищожава 8 танка със своята Пантера.

ЛССАХ участва в Арденската офанзива. По време на операцията тя е разделена на няколко бойни групи. Една от тях е бойна група Пайпер, чието военно представяне е на висота, но пътят на настъплението ѝ е маркиран с военни престъпления.

В края на войната дивизии от Вафен-СС участват в боевете в Унгария и Австрия. Мъртвешка глава и Викинг извършват неуспешен опит да вдигнат обсадата на Будапеща. След това ЛССАХ, Дас Райх, Мъртвешка глава и Хоенщауфен участват в операция Frühlingserwachsen, опит да се превземат обратно важните петролни кладенци. Той е неуспешен, но разузнавателния батальон с главнокомандващ Пайпер успява да осъществи пробив с дълбочина 72Първите части на Вафен-СС са силно моторизирани, което ги прави подходящи за операциите на Балканите. ЛССАХ се проявява по време на операция Марита, като най-забележителната им битка е овладяването на Кили дервент при Церово (Клиди) и прохода Клисура от разузнавателния батальон под командването на Курт Майер[14]. През март 1941 г. Дас Райх (новото име на SS-VT) също е прехвърлен на Балканите. По време на нападението над Югославия, разузнавателна част (от около десет човека) навлиза в Белград и под предлог, че е авангард на голяма част, принуждава кмета да предаде града.[15]

Слабото представяне в началото на войната се дължи основно на липсата на опитни ефрейтори и сержанти, които предпочитат да служат в редовната армия. Въпреки това, опитът получен от кампаниите в Полша, Франция и Балканите и начинът на тренировка скоро превръщат най-добрите Вафен-СС части в елитни формации.

В няколко случая, Вафен-СС са критикувани от командири на сухопътни войски, за тяхната безразсъдност към загубите при превземане и задържане на ключови цели (Мъртвешка глава в ранните месеци на кампанията на запад и в Съветския съюз[16]). Постепенно Вафен-СС се доказват като способни войници, въпреки че съществуват и изключения като безредното отстъпление на 6-та СС планинска дивизия Норд от град Сала, по време на първото ѝ сражение в Лапландия. Цялостното представяне на тази дивизия е слабо. Тя се бие на Източния фронт, заедно с финландската армия, срещу вече опитните съветски войски, ветерани от Зимната война.

По време на битките в Русия, Вафен-СС се доказват в редица битки. ЛССАХ и тук са част от авангарда, превземат последователно Таганрог, Ростов на Дон и един от важните мостове над река Дон. По време на зимната руска офанзива защитават района на Донецкия въглищен басейн, а след това заемат защитни позиции край река Миус. Действията им спечелват уважението на офицерите от Вермахта. Командирът на 3-ти танков корпус казва: Това наистина е една елитна част. (на английски: This truly is an elite unit.).[17] За разлика от ЛССАХ, в началото Дас Райх започва като поддържаща част. Дивизията има дейно участие в операция Тайфун; пленява и защитава Гжатск; превзема Можайск и Истра, а в крайна сметка и предградието на Москва - Ленино. Боевете и последвалите руски контраатаки намаляват размера на дивизията до бойна група.[18] Постепенно войниците от Мъртвешка глава натрупват опит, загубите им намаляват, а ефективността им се увеличава. Участват в редица тежки боеве като тези при Лужкия отбранителен рубеж, отблъскват съветската офанзива при Лушно, а в началото на 1942 г. са обградени и се защитават в град Демянск (спасени са едва през април).

Вафен-СС демонстрира своите бойни способности по време на третата битка при Харков, където 2-ри СС танков корпус с командващ Паул Хаусер взема дейно участие в спирането на съветската офанзива. В последвалата контраатака те превземат обратно града. По време на битките са убити или ранени 20,000 противникови войници и унищожени 600 съветски танка.[19]

В средата на 1943 г. 2-ри СС танков корпус взема участие в операция Цитадела, където Лайбщандарт Адолф Хитлер, Дас Райх и Мъртвешка глава (вече танково-гренадирски дивизии) участват в големите танкови битки край Прохоровка, на южния фланг на Курската дъга.[20]

Десантът в Нормандия на 6 юни 1944 г. открива нов фронт срещу Нацистка Германия. И тук дивизиите от Вафен-СС вземат дейно участие. В редица битки Хитлерюгенд (спира началното настъпление на канадската 3-та дивизия, участва в боевете, предхождащи защитата и самата защита на Кан, отбраната на летище Карпике) се доказва като една от елитните бойни части.[21] ЛССАХ участва в редица защитни битки, както и в контаофанзивата към Авранш, която се проваля поради пълния контрол на Съюзниците във въздуха. Дивизията успява да измъкне от Фалезкия чувал с цената на големи загуби. Дас Райх е разделена на няколко части и е прикачена към различни армейски формации. Там Ернст Баркман си извоюва име след като унищожава 8 танка със своята Пантера.

ЛССАХ участва в Арденската офанзива. По време на операцията тя е разделена на няколко бойни групи. Една от тях е бойна група Пайпер, чието военно представяне е на висота, но пътят на настъплението ѝ е маркиран с военни престъпления.

В края на войната дивизии от Вафен-СС участват в боевете в Унгария и Австрия. Мъртвешка глава и Викинг извършват неуспешен опит да вдигнат обсадата на Будапеща. След това ЛССАХ, Дас Райх, Мъртвешка глава и Хоенщауфен участват в операция Frühlingserwachsen, опит да се превземат обратно важните петролни кладенци. Той е неуспешен, но разузнавателния батальон с главнокомандващ Пайпер успява да осъществи пробив с дълбочина 72 км. км.