gotica_dark
В духът на самотата!!!
(сянката на молитвите)
Духът ще заридае без глас сломен от страх печален
и в хор ще викнат ангели на глас
от не една душа страдална.
Но тогаз по-напред ще викнат в молитвите нетраини.
(сянката на молитвите)
Духът ще заридае без глас сломен от страх печален
и в хор ще викнат ангели на глас
от не една душа страдална.
Но тогаз по-напред ще викнат в молитвите нетраини.
/>
С теб били са и ще бъдат с теб навред,
сред сенките от духове незнайни.
Пръст в пръстта.
Плът в плътта.
Кръв в кръвтта.
Сълза в сълзите.
Очи в очите.
Души в душите.
С надгробният воал от мечтите,някъде там
сред мъртавците.
И стенат живите в прегръдка от не една сълза
и без брой са те в безмилосна целувка...
душата на мъртвеца загубена сред сенките от самота.
Но бди с примирие ти бди,пред таз изстрадала душа,
когато духовете зли ще бъдат по-щасливи посред
нощната тъма.
С нови одежди и вечни надежди
и вопли нетрайни и думи незнайни,
сред сенки,който умират тихо
в тъгата незнайна.
Скрита дълбоко под тихият ропот
на тленни останки и призраци странни
на мисли нетрайни в сънища нелеки.
И влизат тихо печални образи навред,
сред сънища,който съзирам аз в мислите
издъхнали на някой нищожен човек.
Но сред вопли тогава един самотен глас
ще възроптава в самотата на духът.
И отново,когато падне здрач-
сянка потайна,зла и безкрайна ще тегне,
като злокобна смърт.
Тогава гарванът,като птица
сред мъртвите полета ще прелита
на шир и на длъж.
И отново в безкрайност,тъгата незнайна
ще бъде,тя в мен спътник навред.
Щом душата отлита с молитвите скрита
ще заридае,тя без глас и лутаща се в
пространства...далече напред без име,
което в утеха скитник ще върви
по пътят си все надалеч.
И в ангелски хор ще ридаят в
тъмен кръгозор,сред самотните
сенки на духове зли.
Но щом се заздрачава някой друг
ще възхвалява тази прокоба-
невидима смърт.
И друг ще открие,когато сме ние,
далече от този невидим сън.
И само в мрак от безжизнена плът,
отново ще заридае духът на
самотник-смирен и безмълвен.
Сред сенки от кръв с целувките
мрачни на някой зъл дух.
В тайни заспиват сломени без глас
молитви нетрайни и болки незнайни...
сред сенки,който ще плуват завинаги
в кръв.
Сълзите далечни са думи безмълвни,които
заспиват във всеки един от нас.
От всичките тайни,там има една тайна
на гроба на всеки мъртвец.
И сякаш тогава,нов свят ще възхвалява
смъртта от странства и страх.
И тя ще идва отново,като нощна прокоба
като невидима бяла мъгла,когато
се преплита с писък от викове,сред сенките
отвъд ноща.
В символ незнаен и миг нетраен
от тайни незнайни и призраци мрачни,
потънали дълбоко в духът на някой
самотник.
сред сенките от духове незнайни.
Пръст в пръстта.
Плът в плътта.
Кръв в кръвтта.
Сълза в сълзите.
Очи в очите.
Души в душите.
С надгробният воал от мечтите,някъде там
сред мъртавците.
И стенат живите в прегръдка от не една сълза
и без брой са те в безмилосна целувка...
душата на мъртвеца загубена сред сенките от самота.
Но бди с примирие ти бди,пред таз изстрадала душа,
когато духовете зли ще бъдат по-щасливи посред
нощната тъма.
С нови одежди и вечни надежди
и вопли нетрайни и думи незнайни,
сред сенки,който умират тихо
в тъгата незнайна.
Скрита дълбоко под тихият ропот
на тленни останки и призраци странни
на мисли нетрайни в сънища нелеки.
И влизат тихо печални образи навред,
сред сънища,който съзирам аз в мислите
издъхнали на някой нищожен човек.
Но сред вопли тогава един самотен глас
ще възроптава в самотата на духът.
И отново,когато падне здрач-
сянка потайна,зла и безкрайна ще тегне,
като злокобна смърт.
Тогава гарванът,като птица
сред мъртвите полета ще прелита
на шир и на длъж.
И отново в безкрайност,тъгата незнайна
ще бъде,тя в мен спътник навред.
Щом душата отлита с молитвите скрита
ще заридае,тя без глас и лутаща се в
пространства...далече напред без име,
което в утеха скитник ще върви
по пътят си все надалеч.
И в ангелски хор ще ридаят в
тъмен кръгозор,сред самотните
сенки на духове зли.
Но щом се заздрачава някой друг
ще възхвалява тази прокоба-
невидима смърт.
И друг ще открие,когато сме ние,
далече от този невидим сън.
И само в мрак от безжизнена плът,
отново ще заридае духът на
самотник-смирен и безмълвен.
Сред сенки от кръв с целувките
мрачни на някой зъл дух.
В тайни заспиват сломени без глас
молитви нетрайни и болки незнайни...
сред сенки,който ще плуват завинаги
в кръв.
Сълзите далечни са думи безмълвни,които
заспиват във всеки един от нас.
От всичките тайни,там има една тайна
на гроба на всеки мъртвец.
И сякаш тогава,нов свят ще възхвалява
смъртта от странства и страх.
И тя ще идва отново,като нощна прокоба
като невидима бяла мъгла,когато
се преплита с писък от викове,сред сенките
отвъд ноща.
В символ незнаен и миг нетраен
от тайни незнайни и призраци мрачни,
потънали дълбоко в духът на някой
самотник.
Следвай
0
