зимата дойде и обрули душата ми. все още се усеща студа... дали любовта ще ме стопли? все още се чувствам като изгонена пред вратата, чакаща, копнееща да остане завинаги...
някои хора реагират с изненада и ме мислят за луда,когато аз постъпя по подобен начин.понякога аз самата реагирам с недоверие и съмнение на такива жестове,че зад това се крие някаква цел или интерес-обирали са ме докато ми отстъпват място в автобуса.
наслушах се на лъжи... омръзна ми от игри... но запалих огън, който стопли сърцето ми - и съм с него, докосвам лицето му, горим в пламъците... а защо сърцето ми плаче и нощите ми са тревожни? дали огъня загасна или аз изгорях в него?