VBOX7

Това не пречи да е красиво. :)

глупости, най-висока е Марианската падина

Ходи си прасни една маламашка и зрението ти ще се подобри. :D ;)

То няма да ти останат сили, докато се качиш догоре.

Има тоалетна чиния (03:04). Виж, дали има отходна тръба или направо пада върху следващите посетители - това не знам. :D

:D :D

Това бе повратен момент в живота на акулата. От този ден нататък започна да се храни само с водорасли.

Доста дълъг коментар оставих, но ако поне един го е прочел, значи е имало смисъл. Масово ние, хората, трябва да преразгледаме своята представа за животните. Много често пренебрегваме техните чувства и интелигентността им, дори мислим, че те не притежават такива. Дано някога успеем да се преборим с егоцентризма си!

Допреди няколко години, когато дядо и баба починаха, а в последствие продадохме къщата. Дадохме прасето на едни познати. Не знам, какво стана с него и дали е още живо. Но това, което видях и преживях, ще живее винаги в съзнанието ми.

Влязохме и какво видяхме - това наистина беше Дачо, който лежеше до гроба на Чонито. А!!! Как?! Откъде знаеше? Случайност?! Постояхме още извстно време там тримата и се прибрахме. След това никой не ни повярва, дори баба ми. Но аз знам, какво видях. Видях едно прасе, което дотолкова обичаше своя стопанин, че не искаше да се примири с неговата смърт. Дачо постепенно свикна с новите условия и живееше щастливо и свободно в двора.

Започна да препуска през двора и да играе с Бенджи (кучето ни). Дори на няколко пъти успяваше да избяга от двора. Шматкаше се някъде и пак се завръщаше до вечерта. Един път, обаче, след поредното му бягство, не се беше мяркало два дена. С дядо ми решихме да го потърсим. Обиколихме цялото село, но никаква следа от Дачо. Решихме, че ще пробваме пак на другия ден. На път за вкъщи, докато минавахме покрай гробищата, ни се стори, че го мернахме.

А дядо ми все му се присмиваше за това. След някоя и друга година Чонито загина в много нелеп инцидент. Няколко дена Дачо (така се казваше прасето) стоеше проснато в един ъгъл на двора на Чонито и не мърдаше. Ако се надигне да пие вода - толкова. Видимо беше, че го преживяваше много тежко. А роднините на Чонито решиха да закарат прасето до месокомбината. Дядо ми разбра това и откупи Дачо от тях. В продължение на седмица - две в Дачо се върна живеца.

Навремето на село имахме един комшия - Чонито, който явно знаеше тези факти за прасетата. Противно на логиката на всички други от село, той отгледа прасе, което нямаше никакво намерение да прави на пържоли. Спомням си, как още като малко, ходеше с Чонито навсякъде - до фурната, до бакалията, до бустана... абе навсякъде. И всички му се смееха. Дори и дядо ми, въпреки че много се уважаваха като комшии. Чонито все му повтаряше: " Бай Асане, моето прасе е по-умно от твоето куче и е по-добър пазач".

А гражданите са по-малкo извратеняци, като ги държат във фризерите. :D

Чух я за пръв път преди няколко дена и си казах по дефолт "ебати тъпото парче" (става дума за песента, момичето не го знам). Направих грешката да го кажа на глас и познайте днес жената, с какво ме събуди за работа. Ама го надула до дупка! И това нещо като ми влезна у кофата и цял ден повтарям "Ела и си земи, ела и си земи"... Бацета, не знам, кво има у тая песен, ама това ми е най-якия ден от години насам. А сетете се утре в 7.30, какво ще слуша целият блок. (dance) (dance)

90's techno rap :D :D

Това е нищо. Аз от трейлъра разбрах, от какво е боледувал главният актьор, когато е бил на 6 и половина, разбрах кога е била отнета девствеността на главната актриса, дори разбрах по акото на един от динозаврите, какво е ял по време на снимките.

аха :D :D

не се мери в градуси, а в проценти :) а руската техника си е железарка отвсякъде

телефон неам отдавна; не съм усетил някаква липса