VBOX7

си покоя на смъртта
и го раздаваш без чувството "вина".
Кръвта ти се от скреж сковала
и забива се в сърцето ти със гръм,
в тебе зимата се е разстлала,
макар пролет да е вече вън.
Вървиш и молиш за пощада,
за да получиш капчица покой,
да спре душата ти да страда,
и да получиш гроба, който да е само твой.
Живееш наяве, а дишаш насън,
забравил си какво е да бъдеш човек
и искаш да чуеш камбанния звън,
но обречен си да скиташ навек.
Спасение търсиш във свойта омраза,
във спрялото си ледено сърце
и болката разяжда те, като проказа,
защото на Ада си най-скъпото дете!