hlapetop101

Аз търся спомен за отминал ден,
за образи, картини и цветя,
за мойта същност-забравена, дори от мен,
за пролетта, за светлите неща...

Шептят ми тихо бледи усни "Deja vu"
лица като че ли от восък се спотаиват
в мрака,
а аз затварям пак отново уморен очи
и питам се къде си и коя си ти?

Любов горяща аз знам, че те познавам
че сам те срещал и преди ...
във сън или във реалност избледняла,
но мрака в мен с времето ти образа изтри.

Навярно вече и ти непомниш мен,
а може би за теб съм просто сън
от някои тиха и спокоина вечер,
когато си била сама незнаеща, че някои те обича.
Инфо