VBOX7

а разрастна и въ стопанско отношение. Разцвѣтътъ на капитализма и стопанскиятъ либерализъмъ изобщо се основаватъ на индивидуализма. Отъ тази гледна точка е правилно да се казва, вмѣсто капитализъмъ, индивидуаленъ капитализъмъ. Защото срѣдствата на производство сѫ неограничена собственость на индивидуални лица. Свободата на тѣзи лица да увеличаватъ и използуватъ срѣдствата за производство, да боравятъ съ произведенията на тѣзи срѣдства, и да опредѣлятъ по своя воля отношенията си съ хората, водѣше отначало къмъ успѣхъ. Защото странитѣ, въ които се развиваше индивидуалниятъ капитализъмъ, приличаха на незасадени градински мѣста, въ които имаше мѣсто и временна полза дори отъ безразборното засаждане отъ страна на неограничавани личности. Но скоро гѫстотата на произволно засаденитѣ предприятия доведе до бъркотия, неправда, произволъ и безпѫтие.

И тогава като негова реакция се появи марксизмѫтъ. Но тъй като марксизмѫтъ пренебрегна биологията и следваше свои предпоставени цѣли, той пропусна да схване най-тежкото обвинение, което трѣбва да се отправи къмъ индивидуалния капитализъмъ. Марксизмѫтъ пропусна да изтъкне, че индивидуалниятъ капитализъмъ унищожава расовата жизнеспособность на хората по пѫтя на обратния подборъ. Марксъ дори е долавѣлъ силата на наследствената общность и споменава накратко, че социалната революция е идентична масова промяна на хората, но тъй като целитѣ му сѫ били други, въ последствие не взима предвидъ тази истина. Кауцки я долавя и затова казва, че “ хората не биха произвеждали, ако нѣмаха нуждата и стремежа да притежаватъ ”, но дори и неговитѣ марксисти, вмѣсто да взематъ предвидъ новитѣ постижения на науката, се вкопчиха въ стари построения като слѣпци у тояга.

И сега трѣбва да се установятъ отъ опитъ, че планътъ имъ въ СССР пропада тъкмо поради недовиждането на природата на хората. Провалянето на марксизма произлиза отъ обстоятелството, че той не може да се осѫществи съ тѣзи хора, които сега живеятъ на земята и по нашия свѣтъ. Но, създаденъ отъ злоба и мъсть, той и до днесъ проповѣдва, че трѣбва да се изчака докато капитализмѫтъ онещасти човѣчеството, та следъ това той да го спаси. Тамъ обаче, дето е властенъ, марксизмѫтъ проваля жизнеспособностьта на хората и ги храни съ надежда, че тази жертва щѣла да се ползува отъ иднитѣ поколѣния. Марксизмѫтъ като учение е едностранчивъ, а на практика е убийственъ за човѣчеството отъ гледна точка на нацията.

Отъ нейно гледище индивидуалниятъ капитализъмъ, а сѫщо и марксизмѫтъ, водятъ до дегенерация на човѣчеството, защото причиняватъ обратенъ подборъ. Но тъй като основниятъ въпросъ на досегашнитѣ политически борби бѣше “ капитализъмъ или марксизъмъ ”, то отричането на дветѣ форми поражда въпросътъ:


Тогава накѫде?


Отъ идеята за нация произхожда свѣтогледъ като индивидуална наследствена расова общность. Тя е вѣчната носителка на ценности и изходна маса за нови човѣшки възможности. Запазването на нейната жизнеспособность и насочването и въ пѫтища, които водятъ до постоянно усъвършенствуване, обуславятъ националното културно творчество, а заедно съ него и общочовѣшкия напредъкъ. И тъкмо затова национализмѫтъ се бори тъй неотразимо за разрешението на социалния въпросъ. Защото установяването на социална правда е първото условие за запазването на общата жизнеспособность на нацията. Който истински обича нацията си, той не желае тя да пропадне отъ гладъ, недояждане и неправди. Той желае отъ всички най-много тя да крепне духовно, физически и количествено. Затова социалниятъ въпросъ е чисто националенъ въпросъ.


Главнитѣ упадъчни процеси на всѣка съвременна културна нация сѫ:

1. Обратна селекция, т. е. постепенното намаление на ценния човѣшки материалъ и силното увеличение на хората съ малоценно наследствени заложби.

2. Недостатъчния общъ прирасть на нацията.


Тукъ нѣма да бѫдатъ изложени причинитѣ и обясненията на тѣзи два упадъчни процеса, но е нуждно да се изтъкне само, чѣ тѣ лежатъ главно на социална площъ. Човѣкѫтъ се е развивалъ прѣзъ хилядолѣтията чрѣзъ биологическия подборъ и то въ съответствие на естествения редъ на живота, а не съ огледъ на съвременната социална обстановка.

За това националния свѣтогледъ налага дълбоки промени въ културното, социалното и стопанско рѫководство, а заедно съ това, разбира се и на цѣлокупното законодателство. Той цѣли преди всичко повишението на общата жизнеспособность на нацията. Той не може да понася индивидуалния капитализъмъ поради упадъчното му влияние върху нацията. Той не може да понася и марксическата практика, нито практиката на социалдемокрацията, който разплува хората, нито болшевизма, който се стреми да убие индивидуалностьта на хората и нацията и като се опитва да ги впрегне въ своята измислена противоестествена система, води къмъ бързъ упадъкъ.

Национализмѫтъ взема предвидъ естественитѣ особености на личностьта. Той я пази, цени я, и търси да и даде най-благоприятни условия за развитие, но не заради нея самата като самоцелъ, а заради нейното голѣмо значение за живота и развитието на индивидуалната наследствено-расова общность, която нацията представя. Ето защо на стопанското поприще, той цени личния починъ въ производството, но като съчетава цѣлостно и контролира планомѣрно самото производство, той налага справедливо разпредѣление и консумиране на произведенията. За него е меродавно онова цѣлостно съчетание на стопанския стремежъ, което дава най-добри условия за жизненостьта на нацията и което осигурява най-добре съхранителната и съпротивителната сила.

Отъ това становище произлизатъ и необикновенитѣ и невиждани грижи отъ страна на национализма, за селското стопанство и селското население, които той смята за източникъ и основа на националния животъ. Отъ друга страна, той полага възпитанието, образованието и културното рѫководство на нацията възъ основа на нейната самобитность.

Национализмѫтъ цени справедливо личностьта, и вѣрва въ духовното начало на живота!





Какъвъ е човѣкѫтъ, който има свѣтогледъ? Той има свое и колективно мѣрило за нѣщата. Той е наясно. Той е последователенъ. Той е дѣеспособенъ. Той не е самъ. Той едновременно води и е водачъ. И въ зависимость отъ правдоподобностьта и етичностьта на своя свѣтогледъ, той е срѣдъ своя колективъ участникъ строитeль или участникъ рушитeль на общия напредъкъ, на общата сѫдба, а заедно съ това и на своята собствена сѫдба.

Ами човѣкѫтъ безъ свѣтогледъ? Слабиятъ, малоценниятъ и недоразвитиятъ човѣкъ, останалъ безъ свѣтогледъ представлява социална овца. Заедно съ себеподобнитѣ си, той представлява онова човѣшко стадо, което бива водено, поено, стригано, доено, продавано или клано, както се върши и съ овчитѣ стада. 




█│║▌║▌│║▌║ ▌█│║▌║ █│║▌║▌│║▌║ ▌█│║▌║█│║▌║▌│║▌║ ▌█│║▌║█│║▌




Расовиятъ Обликъ На Българитѣ

Д. Съселовъ срещу М. Поповъ

Аргументитѣ си срещу тезата на Методи Поповъ за славянския произходъ на българитѣ и за твърдението му, че нѣма на света чиста раса Д. Съселовъ излага въ книгата си “ Расовиятъ обликъ на Българитѣ ”, София, 1942.

Той припомня законитѣ на наследственостьта, открити отъ австрийския монахъ Грѣгоръ Мендѣлъ и тѣхното действие при следващитѣ поколѣния. Мендѣлъ кръстосва бѣлъ и червенъ грахъ и получава при първо поколѣние цъвтежъ само розово. При второто 50 % сѫ чисти – 25 % бѣли и 25 % червени и 50 % - междинни,“ нечисти ”, смесени. Въ третото поколѣние отъ розовитѣ - 50 % сѫ чисти и 50 % сѫ смесени – междинни. Следователно чиститѣ ставатъ вече 75 %, а смесенитѣ ще останатъ 25 % отъ третото поколѣние. Ако опититѣ продължатъ, при десетото поколѣние само три на хиляда ще бѫдатъ смесени, а останалитѣ все чисти – половината бѣли и половината червени. При всѣко следващо поколѣние ще забележимъ продължаващъ стремежъ за прочистване на всѣки отдѣленъ белегъ.

Изводътъ на Съселовъ отъ този опитъ на монаха, е че самата природа не търпи смесици и бързо ги прочиства по отношение на основнитѣ имъ белези.




█│║▌║▌│║▌║ ▌█│║▌║ █│║▌║▌│║▌║ ▌█│║▌║█│║▌║▌│║▌║ ▌█│║▌║█│║▌




Народъ, който не познава миналото си, нѣма бѫдеще!



Още отъ онзи черенъ за човѣчеството день, когато кракѫтъ на турцитѣ стѫпи за пръвъ пѫтъ въ Европа, тѣ сѫ олицетворение на най-гнусниятъ, най-нехуманниятъ човѣшки видъ. Кѫдето и да сѫ се появявали, навсѣкѫде сѫ оставѣли следъ себе си широка кървава диря, и кѫдето и да е прониквало тѣхното господство, цивилизацията е загивала и изчезвала. Навсѣкѫде тѣ представляватъ власть на грубата сила, въ противоположность на властьта, основана на закони, на цивилизацията..




█│║▌║▌│║▌║ ▌█│║▌║ █│║▌║▌│║▌║ ▌█│║▌║█│║▌║▌│║▌║ ▌█│║▌║█│║▌




Българскиятъ народъ преживява върховни времена. Териториалнитѣ каузи на “мировия” диктатъ отъ Ньой рухнаха. Съ дипломатическата помощъ на възроденитѣ велики сили на Германия и Италия, творящи новата история, Златна Добруджа бе върната къмъ Майката – Родина. Прѣзъ щастливата пролѣтъ, когато Априлъ разстла зеленитѣ си губери надъ родната земя, победоностната армия на Великия Трети Райхъ разгроми Югославия и Гърция , и отвори пѫтя за обединението на българскитѣ земи. Македония, Тракия, Западнитѣ покрайнини, Моравско и по-рано присъединената Златна Добруджа, вече дишатъ свободно въ просторитѣ на единната българска държава. Унизена и разкѫсана до вчера, България вече се превръща на Велика България, очертана отъ кървавия мечъ на старославнитѣ ни царе и стихийнитѣ подвизи на нашата храбра армия въ миналитѣ войни.

Създава се Велика България! – Завѣтниятъ националенъ идеалъ на толкова наши поколѣния! Идеалъ, за чието осѫществяване ние преминахме въ вихренъ набѣгъ прѣзъ пламъци и кръвь. Но нека вече дигнемъ гордо глава! Велика история ще създаваме – Българитѣ, които сме грѫбнака, силата и гениитѣ на Балкана. На работа! При вдъхновения строежъ на величествения ни националенъ храмъ всички трѣбва да бѫдемъ достойни строители ! Задружни творци на новата и свѣтла великобългарска бъднина!

Но нека се запомни и добре разбере едно – Не синоветѣ и дъщеритѣ на вчерашната окаяна и подтискана България ще могатъ успѣшно да градятъ Велика България. Тя ще се строи отъ гранитнитѣ творци и челиченъ духъ на Обединената българска младежъ, които съвременитѣ и върховни събития вече кръстиха и възвисиха на Великобългарска! Тази великобългарска младежъ е златната ни надежда и упование за свѣтлото бѫдеще, което хвърля въ радостна тръпка целия български народъ – отъ Дунавъ до Егея и отъ Черноморието до Охрида синъ.