hopeschool
... блог Надежда Twitter Надежда FB Надежда
title="Канал Надежда в YouTube" target="_blank">YouTube Канал
В музеят Хършорн в D.C. (Окръг Колумбия), влязох в експозиция, толкова малко и тъмно място, че разпоредителката трябваше да ме въведе. Единствената светлината беше бледа стена срещу мястото ми. Макар, че често се отнасям с доверие по отношение на "съвременното изкуство", тази вяра започна да се колебае, както си седях взирайки се в стената. В рамките на няколко минути стената стана по-светла и достатъчно пленително - светлина започна да се появява от долната част на стената, приличаща на нещо като издатина, която спря на около един фут разстояние от пода и на полвината на стаята.
Както си седях, още чудейки се за какво е всичко, разпоредителката доведе друг човек да седне, както беше направила с мен. Но защо? Сега имаше достатъчно светлина.
Тогава ме светна: стаята, за съзнанието ми, което се беше приспособило към светлината, изглеждаше достатъчно светла. Но за човека, който току-що влезе, стаята беше толкова тъмна, че се нуждаеше от разпоредител. С други думи, реалността на стаята изглеждаше по един начин за мен и по друг начин за него.
Имаше само една стая и една светлина в нея, та чия представа на стаята и светлината - моята или неговата, бе вярната, тази, която точно съответства на непосредствената среда около нас двамата.
Векове по-рано Имануел Кант прави епистемологично разделение между феноменона (субективното явление - светът такъв, какъвто ни изглежда)и номенон (светът какъвто всъщност е). Тази експозиция l Хършорн просто показа колко много от това отвън възприемаме разтълкувано от нашите умове, факт, който води до главоблъсканицата да се опитваме да пресечем разделението между реалносттата такава каквато е филтрирана, рафинирана, променена, и може би дори замърсена от нашите умове, и реалността каквато наистина е, отделно от нашите нашите умове - Каквото Кант нарича на немски "Ding an Sich", нещото само по себе си (идея, която се съмнявам дали е осъществима дори).
В музеят Хършорн в D.C. (Окръг Колумбия), влязох в експозиция, толкова малко и тъмно място, че разпоредителката трябваше да ме въведе. Единствената светлината беше бледа стена срещу мястото ми. Макар, че често се отнасям с доверие по отношение на "съвременното изкуство", тази вяра започна да се колебае, както си седях взирайки се в стената. В рамките на няколко минути стената стана по-светла и достатъчно пленително - светлина започна да се появява от долната част на стената, приличаща на нещо като издатина, която спря на около един фут разстояние от пода и на полвината на стаята.
Както си седях, още чудейки се за какво е всичко, разпоредителката доведе друг човек да седне, както беше направила с мен. Но защо? Сега имаше достатъчно светлина.
Тогава ме светна: стаята, за съзнанието ми, което се беше приспособило към светлината, изглеждаше достатъчно светла. Но за човека, който току-що влезе, стаята беше толкова тъмна, че се нуждаеше от разпоредител. С други думи, реалността на стаята изглеждаше по един начин за мен и по друг начин за него.
Имаше само една стая и една светлина в нея, та чия представа на стаята и светлината - моята или неговата, бе вярната, тази, която точно съответства на непосредствената среда около нас двамата.
Векове по-рано Имануел Кант прави епистемологично разделение между феноменона (субективното явление - светът такъв, какъвто ни изглежда)и номенон (светът какъвто всъщност е). Тази експозиция l Хършорн просто показа колко много от това отвън възприемаме разтълкувано от нашите умове, факт, който води до главоблъсканицата да се опитваме да пресечем разделението между реалносттата такава каквато е филтрирана, рафинирана, променена, и може би дори замърсена от нашите умове, и реалността каквато наистина е, отделно от нашите нашите умове - Каквото Кант нарича на немски "Ding an Sich", нещото само по себе си (идея, която се съмнявам дали е осъществима дори).
Следвай
0
Все още нямам приятели.