VBOX7

Ти ми даде тези крила, с които летя. В сърцето мое ти дойде. Коя съм вече, аз не зная. Със сърцето си се влюбих. Някак си ме ти омая. Душата си изгубих. Ти постигна това, което никой не успя. Ти ме разбра! Сърцето мое с обич ти поля, сред много други мен избра. Като те няма, все още чувам гласът ти как ми шепне, чувствам как ме докосва. Усещам сърцето мое как за теб трепне, всичко се омагьосва. Прости ми, моя мечта, но не знам защо без теб е трудно да оцелея. Прости, но ти си съдба, която ми помага да се смея. Всеки път, когато те докосна, усещам онова чувство от вътре. Не чуваш ли сърцето ми как бие и те иска до последно. Всичко мое ще осъмне, щом не сме отделно. Твоето сърце е моят небосклон. Добрите и лошите моменти ще преборим. Като тe е страх, просто чуй моят стон. Всичко можем заедно да сторим. Любовта е, когато те обичам, един истински момент, в който те държа, когато сърцето на огъня обричам, когато знам, че не съм сама. Ти си тук, вече знам, че няма от какво да се страхувам. И аз знам, че без теб сърцето ми ще си отиде. Искам да те гледам и да ти се любувам, дори и доста време да измине.Iskam da ti kaja : .... Obicham te ! Kakvo da napravq,kato surceto mi nepozvoli da te zabravq...? Zashtoto moeto surce si ti ! Bolkata se e pritaila v Dyshata mi..Samotata me pregurna.Pomenite valqt kato sulzite mi..!Prosti mi,che pogybixme liubovta..!Az ti prostix ! Yseshtam kak v surcata ni oshte tlee plamacheto.Kak poglidite ni se sreshtat s divata strast...Kak trupnem..shtom sme edin do dryg...,a dyshite ni se preplitat..Kak revnostta byshyva ,shtom ne se dokosvame...Vzexme s pulni shepi ot shtastieto,dokato ne ysetixme bolkata...Jivotat ni ne e veche sushtiqt..Nie ne sme sushtite..Razchypixme edno surce na dve...,turseshto svoqta polovinka ,nepriemashto liubovta do seebe si ot strax da ne go zaboli..No kolkoto putii da poglednem v tujnite ni ochi,se vliubvame otnovo .... |||||Не е до Болката в Гърдите Не е До Гръбите Слова…Човек Се Ражда Да обича А НЕ да Страда От Това…! Всяка сутрин се събуждам с мисълта за теб,а вечер си лягам с усмивката ти, която не излиза от съзнанието и мислите ми! Липсваш ми от момента в който се изгубиш от погледа ми! Обичам те толкова много! Обичам да те галя, а ти да ме гушкаш… да те усещам… да се чувствам спокойна… Не мога дори за миг да спра да мисля за теб… не искам дори за миг да те сменя с друг! Ти си моето щастие! Ти ме научи да обичам истински… Дали и ти се чувстваш така щастлив и влюбен като мен? За мен дали страдаш както аз за теб? Не искам никога да ме оставяш сама, защото без теб не мога! Ти си този, когото искам да прегръщам, да чувствам близо до себе си непрекъснато… Ти си този, когото обичам! Ти ме караш да се усмихвам! Накара ме да се чувствам обичана и щастлива! Колкото повече те гледам, толкова повече осъзнавам колко много значиш за мен… Аз съм твоето момиче, ти моето момче! |||Дори, когато си заминеш, дори когато си далеч, аз винаги ще те ОБИЧАМ и мислено ще съм при теб! Дори когато ме забравиш и времето ме заличи, дори тогава аз ще те ОБИЧАМ, макар и силно да боли!|||||