hrisistina

Никой не съди за една книга по кориците ,а по съдържанието и`...Аз съм главният герой на моя роман...
----------------------------------------------
Ела в съня ми

Ела в съня ми ,
моля те ,
ела…
На пръсти
бавно влез
и притихни …
Ела ,
склони до мен глава
и нежно прегърни…
Ела в съня ми ,
моля те ,
ела …
С ухание на цвят
до мен седни …
Ела ,
красива е нощта
съня ми сподели …
Ела в съня ми ,
моля те ,
ела …
Сама не ме оставяй
в тишината …
Ела ,
разпуснала съм пак коса...
окъпана във светлината
на росата ….
Ела в съня ми ,
моля те ,
ела …
Прегръщай ме …
целувай ме …
люби ме …
Ела ,
не бой се от съня…
във който аз
нашепвам твойто име …
Ела в съня ми ,
моля те …
Ела…

/стих на hrisistina/

--------------------------------------------
Кажи ми

Кажи ми,
знаеш ли какво е болка?
Разтърсваща,
разкъсваща,
горяща….
Изсмукала
последните ти сили
и сетивата ти
оставила
немощни….
Кажи ми,
знаеш ли какво е страх?
Обсебващ,
провокиращ,
нереален…
Мечти окъпани
във звезден прах
и нарисуван със сълзи
концерт прощален…
Кажи ми,
знаеш ли какво е самота ?
Безжизнена,
влудяваща,
крещяща…
И влязъл в храма
да замреш
в прегръдката
на тишината нежна…
Кажи ми
знаеш ли какво е…
от безсилие зловещо
да се смееш…
и потънал в светлината
на тъмата
да изгубиш
и инстинкта да живееш…?

/стих на hrisistina/

-------------------------------------------
Изповед

Моят дом е тишината…
Щом себе си потърся –
някой друг намирам…
При теб забравих аз
парче от самотата
и да те търся в мислите си
все не спирам…
И пак очите ми
се мъчат да обичат,
но на залеза
те вдишват аромата…
Бавно ,
в транс-
мечтите ми се разсъбличат,
окъпани във светлина
от самотата…
И в душата си
пак късче обич ще зашия…
Цяло,
разпиляно на парчета от страдание…
Но това ,
което вечер гали твойте устни –
е вятъра,
роден от моето дихание!

/стих на hrisistina/

---------------------------------------------
******
Не ме упреквай ,
че съм слаба …
Пред теб поне ми позволи
да си поплача ,
да пострадам,
да споделя,
че ме боли …
Не ме упреквай,
че съм тъжна,
че пълни са очите ми с сълзи…
че тлеещото
в мен изгаря,
това което трябва
да се вледени…
Не ме упреквай,
че се влюбих
и нямах смелост да го изрека…
Мига отмина…
Но се върна-
непознатата позната тишина…
Не ме упреквай…
ще се справя,
ще се изправя срещу свойте страхове…
Дори да се препъна-
пак ще стана
и ще щурмувам
невъзможни върхове…

/стих на hrisistina/

--------------------------------------------------------
*****

В сърцето ми надникна
и се разплака...
Какво видя?
Защо мълчиш?
Аз съм светлината ти във мрака,
мига –
преди да се родиш...
Аз съм и смеха ти и сълзата …
Аз съм твоя пулс и дъх…
Аз докосвам нежно сетивата …
Аз съм покорения от тебе връх!
Аз съм всичко ,
за което ти мечтаеш…
Аз съм вик и тишина…
Това ,което още ти не знаеш,
…е, че съм безумно влюбената
в теб ЖЕНА !

/стих на hrisistina/
Инфо
Клип Коментар

Монолог от тъмнината щом прегърнем и ръце безжизнени протягаме…Ще можем ли във себе си да се завърнем,щом от себе си не можем да избягаме…?

Няма нищо по -страшно от самия... страх...

5 минути ,през които плаках от щастие,че съм изпитала този момент с двете си прекрасни деца....Такова съвършенство ....

Каква искрена и неподправена радост от нещо толкова естествено ...но сблъсквайки се за първи път ... откриваш красотата в природата

Филм оставил отпечатък...за силата на духа и вярата в успеха- независимо от цената....

Днес прилича на утре....защото вчера е повторено днес...Омагьосан кръг,вихър на събития познати до болка....

Много силен текст... Трябва да си много силен като характер,за да признаеш слабостта си...да можеш да се изправиш и да продължиш напред....

Винаги правим правилните неща...просто около нас е пълно с грешки....

Когато си далеч от мене ...е само тялом...душите ни са заедно и щом се изгубят...се търсят,защото е трудно да си сам....

:D посмях се от сърце...защото познавам екземпляри точно от този вид...с безполезна глава ,която според някои им служи за украса,според други за баланс, а според трети...като среда за развитие на друг биологичен вид...

И тази нощ аз пак те чаках...прегръщах своята самота и дъх стаявах вик подавях ...в компания на тишина ...

Невероятен...

Ще ме откриеш някой ден, ще ме усетиш, ще ме отпиеш удивен… Ще ме поемеш в свойте длани , ще ме стоплиш… леда ще разтопиш и ще потънеш в мен

Желая нощите във дни да се превърнат и дните във вълшебни нощи... (love) ...Научи ме как да бъда обичана... :$

Mоят дом е тишината,щом себе си потърся-някой друг намирам...При теб забравих аз парче от самотата и да те търся в мислите си все не спирам...Исках... само да бъда обичана...

ще можем ли във себе си да се завърнем,щом от себе си не можем да избягаме?...Като плът,като дух,като за последно...

Когато нещо се обърка винаги аз съм виновна...обещавам да слушам-ама друг път...

Пленяваща и толкова нереално -реална...Най- доброто предстои ...

трагикомично с много финес...

"Сбогом"-не е край,това е ново начало погледнато от друг ъгъл...