hrisistina
Никой не съди за една книга по кориците ,а по съдържанието и`...Аз съм главният герой на моя роман...
----------------------------------------------
Ела в съня ми
Ела в съня ми ,
моля те ,
ела…
На пръсти
----------------------------------------------
Ела в съня ми
Ела в съня ми ,
моля те ,
ела…
На пръсти
бавно влез
и притихни …
Ела ,
склони до мен глава
и нежно прегърни…
Ела в съня ми ,
моля те ,
ела …
С ухание на цвят
до мен седни …
Ела ,
красива е нощта
съня ми сподели …
Ела в съня ми ,
моля те ,
ела …
Сама не ме оставяй
в тишината …
Ела ,
разпуснала съм пак коса...
окъпана във светлината
на росата ….
Ела в съня ми ,
моля те ,
ела …
Прегръщай ме …
целувай ме …
люби ме …
Ела ,
не бой се от съня…
във който аз
нашепвам твойто име …
Ела в съня ми ,
моля те …
Ела…
/стих на hrisistina/
--------------------------------------------
Кажи ми
Кажи ми,
знаеш ли какво е болка?
Разтърсваща,
разкъсваща,
горяща….
Изсмукала
последните ти сили
и сетивата ти
оставила
немощни….
Кажи ми,
знаеш ли какво е страх?
Обсебващ,
провокиращ,
нереален…
Мечти окъпани
във звезден прах
и нарисуван със сълзи
концерт прощален…
Кажи ми,
знаеш ли какво е самота ?
Безжизнена,
влудяваща,
крещяща…
И влязъл в храма
да замреш
в прегръдката
на тишината нежна…
Кажи ми
знаеш ли какво е…
от безсилие зловещо
да се смееш…
и потънал в светлината
на тъмата
да изгубиш
и инстинкта да живееш…?
/стих на hrisistina/
-------------------------------------------
Изповед
Моят дом е тишината…
Щом себе си потърся –
някой друг намирам…
При теб забравих аз
парче от самотата
и да те търся в мислите си
все не спирам…
И пак очите ми
се мъчат да обичат,
но на залеза
те вдишват аромата…
Бавно ,
в транс-
мечтите ми се разсъбличат,
окъпани във светлина
от самотата…
И в душата си
пак късче обич ще зашия…
Цяло,
разпиляно на парчета от страдание…
Но това ,
което вечер гали твойте устни –
е вятъра,
роден от моето дихание!
/стих на hrisistina/
---------------------------------------------
******
Не ме упреквай ,
че съм слаба …
Пред теб поне ми позволи
да си поплача ,
да пострадам,
да споделя,
че ме боли …
Не ме упреквай,
че съм тъжна,
че пълни са очите ми с сълзи…
че тлеещото
в мен изгаря,
това което трябва
да се вледени…
Не ме упреквай,
че се влюбих
и нямах смелост да го изрека…
Мига отмина…
Но се върна-
непознатата позната тишина…
Не ме упреквай…
ще се справя,
ще се изправя срещу свойте страхове…
Дори да се препъна-
пак ще стана
и ще щурмувам
невъзможни върхове…
/стих на hrisistina/
--------------------------------------------------------
*****
В сърцето ми надникна
и се разплака...
Какво видя?
Защо мълчиш?
Аз съм светлината ти във мрака,
мига –
преди да се родиш...
Аз съм и смеха ти и сълзата …
Аз съм твоя пулс и дъх…
Аз докосвам нежно сетивата …
Аз съм покорения от тебе връх!
Аз съм всичко ,
за което ти мечтаеш…
Аз съм вик и тишина…
Това ,което още ти не знаеш,
…е, че съм безумно влюбената
в теб ЖЕНА !
/стих на hrisistina/
и притихни …
Ела ,
склони до мен глава
и нежно прегърни…
Ела в съня ми ,
моля те ,
ела …
С ухание на цвят
до мен седни …
Ела ,
красива е нощта
съня ми сподели …
Ела в съня ми ,
моля те ,
ела …
Сама не ме оставяй
в тишината …
Ела ,
разпуснала съм пак коса...
окъпана във светлината
на росата ….
Ела в съня ми ,
моля те ,
ела …
Прегръщай ме …
целувай ме …
люби ме …
Ела ,
не бой се от съня…
във който аз
нашепвам твойто име …
Ела в съня ми ,
моля те …
Ела…
/стих на hrisistina/
--------------------------------------------
Кажи ми
Кажи ми,
знаеш ли какво е болка?
Разтърсваща,
разкъсваща,
горяща….
Изсмукала
последните ти сили
и сетивата ти
оставила
немощни….
Кажи ми,
знаеш ли какво е страх?
Обсебващ,
провокиращ,
нереален…
Мечти окъпани
във звезден прах
и нарисуван със сълзи
концерт прощален…
Кажи ми,
знаеш ли какво е самота ?
Безжизнена,
влудяваща,
крещяща…
И влязъл в храма
да замреш
в прегръдката
на тишината нежна…
Кажи ми
знаеш ли какво е…
от безсилие зловещо
да се смееш…
и потънал в светлината
на тъмата
да изгубиш
и инстинкта да живееш…?
/стих на hrisistina/
-------------------------------------------
Изповед
Моят дом е тишината…
Щом себе си потърся –
някой друг намирам…
При теб забравих аз
парче от самотата
и да те търся в мислите си
все не спирам…
И пак очите ми
се мъчат да обичат,
но на залеза
те вдишват аромата…
Бавно ,
в транс-
мечтите ми се разсъбличат,
окъпани във светлина
от самотата…
И в душата си
пак късче обич ще зашия…
Цяло,
разпиляно на парчета от страдание…
Но това ,
което вечер гали твойте устни –
е вятъра,
роден от моето дихание!
/стих на hrisistina/
---------------------------------------------
******
Не ме упреквай ,
че съм слаба …
Пред теб поне ми позволи
да си поплача ,
да пострадам,
да споделя,
че ме боли …
Не ме упреквай,
че съм тъжна,
че пълни са очите ми с сълзи…
че тлеещото
в мен изгаря,
това което трябва
да се вледени…
Не ме упреквай,
че се влюбих
и нямах смелост да го изрека…
Мига отмина…
Но се върна-
непознатата позната тишина…
Не ме упреквай…
ще се справя,
ще се изправя срещу свойте страхове…
Дори да се препъна-
пак ще стана
и ще щурмувам
невъзможни върхове…
/стих на hrisistina/
--------------------------------------------------------
*****
В сърцето ми надникна
и се разплака...
Какво видя?
Защо мълчиш?
Аз съм светлината ти във мрака,
мига –
преди да се родиш...
Аз съм и смеха ти и сълзата …
Аз съм твоя пулс и дъх…
Аз докосвам нежно сетивата …
Аз съм покорения от тебе връх!
Аз съм всичко ,
за което ти мечтаеш…
Аз съм вик и тишина…
Това ,което още ти не знаеш,
…е, че съм безумно влюбената
в теб ЖЕНА !
/стих на hrisistina/
Следвай
0
Все още нямам субтитри.