razbiram te mnogo dobre.predi broeni dni mi se slu4i po4ti sa6toto.samo,4e tova be6e porednata mu izdanka.prizna si sami4ak,kaza,4e me obi4a,4e darji mn na men,4e az sam vsiko za nego,4e bi napravil vsi4ko da popravi ne6tata,4e sajelqva mn i t.n.,no az ne
bebeshon haide da ne zapo4vame s ubidite,za6toto vseki moje taka.6te pravq kakvoto si iskam i kakvito si iskam az klip4eta,ne si ti tazi ,koqto 6te mi kazva dali 6te kopiram ili ne.
.Стоя самотна в стаята ми,
и мисля за моментите които изживяхме(любов моя)
гледам снимката в ръката ми,
стараейки се всякак да разбера-
наистина искам да знам къде сбъркахме
с любовта която чувствах толкова силна...
za drygite-ok-pevici i pevci dokazali se s ne6to i koi pove4e koi po malko zaslujavat da u4astvat v tyrneto,no kakvo e mqstoto na galena tam?tq ne moje da stapi i na malkiq prast nito na gloriq,nito na mariq,nito na veronika.s kakvo e pove4e tq ot tqh?-s
Някой каза нещо в мрака,
някой май че се оплака,
този някой ти си зная,
по-добре мълчи.
Заболяла те главата
от игрите на жената,
но да си играе с тебе
си виновен ти...
Припев: (х2)
Обичам те знаеш това,обичам всичко в тебе аз!
От любовта в твоите очи отдавна няма и следи!
Не мога да те принудя насила да ме обичаш!
Не искам да те погубя - няма я в теб любовта!
Припев:
Отивам си защото те оби
Знаеш ли,че до днес в любовта аз не вярвах
черно бяло минаваха дните край мен,
с никой друг досега не съм била по-щастлива
ти си моята истинска първа любов...
Ти си слънцето в мен,
ти си залеза нежен,
ти с
Страх ме е от тишината,
от тишината в сърцето ми
обичах те без остатък
това беляза всички мои дни.
Страх ме е от празнотата
да я запълня нямам с какво.
Раздадох се без остатък
не ми остана нищо истинско
Как да избягам от страха
вътре в мен скрит е той сега.
Как любовта да задържа
никога да не свършва тя.
Как времето да спра?!?
Когато всичко свърши и любовта угасне
една жестока рана остава след това.
