Не знам, аз наистина се радвам за момчето в смисъл, такива неща никога не се забравят. Спомням си първото представление в което играх в Младежкия Театър, но да говорим, че слепите са тотално различни, не мога да се съглася
Ми, не знам къде да се скрия. Понеже съм сляп между другото, може и да не намеря къде. А иначе, не знам да ли съм адски тъп или не ама не е лошо да се запознаете с малко такива хора и ще го обсъждаме тогава. За да видим, да ли искат съжаление
Не мисля, че е най-голямата трагедия да не виждаш. В момента се сещам, за доста по-лоши неща, но няма значение. Според мен, проблема е в мисленето на хората. Крайно време е да разберат, че един сляп човек, не е кой знае колко по-различен.
