VBOX7

място имаше тяло – не точно труп. Тялото нямаше сърдечен ритъм; не дишаше и нямаше мозъчна активност. Но някъде вътре в него имаше слабо пулсиране, което се забързваше, докато малките капчици от Сила падаха над него.
Пулсирането не беше нищо друго, освен спомен. Споменът за едно момиче с тъмносини очи, златиста коса и едно малко лице с широки кафеви очи. И вкусът: вкусът от сълзите на две момичета. Елена. Бони.
Събирайки двете заедно, те формираха не точно мисъл, не точно картина. Но за някого, който разбираше само думи, можеше да се преведе така:
Те ме очакват. Ако разбера кой съм аз.
И това възпламени свирепа решителност.
След това, което изглеждаше като векове, но всъщност бяха само няколко часа, нещо се раздвижи в пепелта. В началото се сви.
Нещо се раздвижи в мозъка, самоосъзнаване. Едно име.
Деймън."
"Защо просто не си тръгнах? А, вярно, защото съм идиот..."
"Някои хора просто не схващат, че не са добре до6ли!"
"Добре, че имам здрав стомах!!!"
"Нещата очевидно вървят на зле, щом се чувстваш гузен, че си се държал грубо с вампири!"
"Внимание!Твърде много инфо!"
"На какво ви приличам? На магиосника от Оз? Трябва ви мозък? Трябва ви сърце? Давайте! Вземете мойте! Вземете всичко което имам!"
"За това просто нямам думи!"
"- Изчезвай докато още можеш! - заплаших го.
- Хайде, Белс! Неси също ме харесва-заупорства той.
Замръзнах. Дишането ми спря.
- Как...я нарече?
- Ами - замънка, отстъпвайки крачка назад - това име, дето го измисли, е малко длго и...
- И ти й даде прякор като на чудовището от Лох Нес! - изпищях.
И после се хвърлих към гърлото му."
Е, това е!
Може би малко преувеличавам с тази мания по вампири, но пък някой хора са същите. Но с мания по Джонас, например или Джъстин Бийбър. ТОВА Е НОРМАЛНО ХОРА!!!
Поздрави на всички които четат това: