ioankaaaaaaaa
Отдавна пътищата съдбата начерта,и мен на север,а пък теб на юг изпрати,като хляб разчупи любовта,и двама ни с комат в ръка отпрати.Ти хляба си със друга подели,друг пък аз със своят хляб нахраних,създадохме семеиства и мечти и станахме със тебе непознати.Не
зная твоито място и адрес,и ти навярно моите незнаеш,защо тогава-питам ден след ден-очите ти не мога да забравя?Очите ти които всяка нощ неканени в сънят ми се забръщат,гледат ме и с огнен мощ цяла ме превземат и поглъщат.Мълчат,но чувам силният им глас-душата ми със крясък те разкъсват:-Къде си моя истинска любов,без теб умрял съм-искам да възкрасна..... Изтръпвам как ли да ги спра,не искам в спомени далечни да се връщам,но ето:с три пъти по-силен глас,те миналото в мен събуждат-искам нежната ти длан да ме помилва,искам устните ми да целунеш пак,поне веднъж да бъдеш моя,поне веднъж да дишам пак.Да дишам,да живея,да се смея,в истина,а не в съдбовен фарс,с тед единствена и вечна, моя незабравена любов!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
И паднаха червените завеси, у стаята потъна в полумрак, и мъжки глас прошепна:-Приближи се- и се чуха стъпки на жена.По нежна и от полаха на вятър , по-свидна и по-плаха от сърна, откри го ТЯ сред тъмнината по блясъкът в очите му изгрял.Безмълвно ТОЙ лицето и погали,- тъй топла беше мъжката му длан ,че цялото й тяло се запали,и забрави правота и грях.Искам те-телата ИМ крещяха,в стихията на лудата си страст-едно от друго в този миг живяха и жажда отоляваха и глад.-Изпивай ме като водата-в желание шептеше ТЯ,-До дъно те изпивам без остатък-отвръщаше й ТОЙ в екстаз..И колко още се желаха, до къде достигна лудата им страст-червените завеси не признаха, потулиха те всичко в полумрак!
И паднаха червените завеси, у стаята потъна в полумрак, и мъжки глас прошепна:-Приближи се- и се чуха стъпки на жена.По нежна и от полаха на вятър , по-свидна и по-плаха от сърна, откри го ТЯ сред тъмнината по блясъкът в очите му изгрял.Безмълвно ТОЙ лицето и погали,- тъй топла беше мъжката му длан ,че цялото й тяло се запали,и забрави правота и грях.Искам те-телата ИМ крещяха,в стихията на лудата си страст-едно от друго в този миг живяха и жажда отоляваха и глад.-Изпивай ме като водата-в желание шептеше ТЯ,-До дъно те изпивам без остатък-отвръщаше й ТОЙ в екстаз..И колко още се желаха, до къде достигна лудата им страст-червените завеси не признаха, потулиха те всичко в полумрак!
Следвай
0
Все още нямам субтитри.