Недей ме пита имам ли сестричка,къде била е вчера,где е днес,че щях да имам както имат всички,но малкото дете се разболя.Умираше,отиваше си вече!А беше рано,беше призори.Умираше!-а татко тихо речеГрадът далече, нямаме пари.Не беше малко,нито бе голямаНе бе познала селската река.Тя знаеше да казва само "мама",на всяко нещо казваше така.Със тази дума тя зовеше всички,и мен, и татко, всички по света.Преди да склони сините очичкисъс мама назова дори
