Късен гларус над нас прелетя,бързи спомени в мрака препуснаха и подирихме пак любовта в топлината на устните, но намерихме само една тишина. Беше тихо във наште сърца,беше тихо в очитепритворени и стояхме със тъжни лица и се вслушвахме в спомена..
Невероятна, красива българска песен. Нека Жоро Минчев почива в мир. А двете "умничета" малко по-долу, да не се обаждат неподготвени. Най-малкото щото се излагат. Ако си мълчат само ще си мислим, че са прости. Така вече сме убедени, че са такива.