samirain


/>

Светлината в твоите очи
Дъждът отмива от душата натрупаната прах и кал...
Ще бъда като небето необятно. Бури разтърсват, раздират с мощта си, но небето остава непроменено.
"Любов е, когато за мен най-важно е да си добре.
Дори и, ако това добре не включва мен. "
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

МОЯТА СТРАНА
Там, гдето Дунав лудо тича
из Дунавската равнина
и в Черното море се втича
от стари, древни времена,
там, гдето Добруджа люлее
узрели класове и вее
свободни, горди знамена -
о, там е моята страна.
Там, гдето се издига Рила,
накичена с венци от сняг,
там, гдето лодка лекокрила
лети край морския ни бряг,
там, где Пирин от скръб белее
и Струма легендарна пее
из свойта плодна долина -
о, там е моята страна.
Там, гдето в гробове прогнили
лежат деди и прадеди,
загубили юнашки сили
във робство, мъки и беди,
там, гдето чух езика роден,
език свещен, любим, свободен
и зърнах пръв път светлина -
о, там е моята страна.
Димитър Пантелеев
*********************************************************************************
"В пустинята
видях човек - гол, озверял,
клечеше на земята,
в ръце сърцето си държеше...
и го ядеше.
- Добро ли е, приятелю? - попитах аз.
- Горчиво е - отвърна ми.
- Но ми харесва
защото е горчиво
и е мое."
Стивън Крейн







Светлината в твоите очи
Дъждът отмива от душата натрупаната прах и кал...
Ще бъда като небето необятно. Бури разтърсват, раздират с мощта си, но небето остава непроменено.
"Любов е, когато за мен най-важно е да си добре.
Дори и, ако това добре не включва мен. "
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

МОЯТА СТРАНА
Там, гдето Дунав лудо тича
из Дунавската равнина
и в Черното море се втича
от стари, древни времена,
там, гдето Добруджа люлее
узрели класове и вее
свободни, горди знамена -
о, там е моята страна.
Там, гдето се издига Рила,
накичена с венци от сняг,
там, гдето лодка лекокрила
лети край морския ни бряг,
там, где Пирин от скръб белее
и Струма легендарна пее
из свойта плодна долина -
о, там е моята страна.
Там, гдето в гробове прогнили
лежат деди и прадеди,
загубили юнашки сили
във робство, мъки и беди,
там, гдето чух езика роден,
език свещен, любим, свободен
и зърнах пръв път светлина -
о, там е моята страна.
Димитър Пантелеев
*********************************************************************************
"В пустинята
видях човек - гол, озверял,
клечеше на земята,
в ръце сърцето си държеше...
и го ядеше.
- Добро ли е, приятелю? - попитах аз.
- Горчиво е - отвърна ми.
- Но ми харесва
защото е горчиво
и е мое."
Стивън Крейн







Следвай
11
Потребителят все още няма качено съдържание.