jennys
Когато бях малко момиченце и щастливо се взирах в усмихнатите лица на мама и тате, още не знаех, че животът е борба и че човек се ражда не за радост и щастие, а за да преодолява трудност, след трудност. Тогава бях щастлива и вярвах, че ме очаква най-слънчевият
и най-прекрасен живот. Мислех си, че той ще бъде приказка с щастлив край, като приказките, които тате ми четеше всяка вечер, преди да получа целувчица за лека нощ. Но по-късно разбрах, че не всички приказки имат щастлив край. Никога няма да забравя вечерта, в която тате ми прочете приказката за малката русалка. Бях изумена - нима можеше да има и такива приказки! Сякаш някаква черна и костелива ръка сграбчи сърчицето ми и твърда буца заседна в гърлото ми. Цяла нощ не можах да заспя, взирах се в тъмнината и се опитвах да разбера саможертвата на малката русалка. Изтривах сълзичките, които се стичаха тихичко по бузките ми и не можех да ги спра. Тогава не можех да знам какво значи да обичаш с цялото си същество и какво може да стори човек, заради нея - Голямата, Истинската и Единствената Любов. Години по-късно, когато я срещнах, разбрах, че това е най-голямото щастие, което може да се случи на някого. Разбрах, че Любовта е най-великото чувство, което те променя и прави от теб съвсем различен човек. Бях толкова щастлива!!!! Моите мечти се бяха сбъднали, животът ми се беше превърнал в приказка! Но тогава не знаех, че моята приказка е от тези, които нямат щастлив край.....
Следвай
3
