VBOX7

Извинявам се че не съобразих да пиша куплетите отзад напред за да излязат в нормален порядък

Тези рани явно няма да зараснат Болката е толкова истинска Има толкова много, което времето не може да заличи

Очароваше ме С твоята отекваща светлина Сега съм свързана с живота,който ти изостави Твоето лице обитава моите хубави мечти Твоят глас прогони Здравият разум в мен

Когато плачеш,бих избърсала сълзите ти Когато крещиш бих прогонила страховете ти Държах ръката ти през всичките тези години Но ти все още имаш всичко от мен

Тези рани явно няма да зараснат Болката е толкова истинска Има толкова много, което времето не може да заличи

Толкова се уморих да стоя тук Подтисната от детските си страхове И ако трябва да си тръгнеш Бих искала просто да си заминеш Защото все още усещам присъствието ти И то не ме оставя на мира

Велика песен. Разтърсваща всеки път...