Времето наистина лекува. Всичко лекува. Ако е останала неизлекувана рана, това просто значи, че не е минало достатъчно време. Лекува не спомените, няма как да забравиш предателство, лоша постъпка или нещо подобно и е хубаво, че не забравяме с времето. Просто то ни дава нужното спокойствие и отдалечаване от епицентъра на случилото се. Когато мине време, опознаваме по-добре себе си и можем да погледнем без емоция на неща, за които преди сме си казвали, че е нужно време.
Няма нещо, което времето да не може да излекува. Освен това то има и друга способност - помага ни да разграничим истински важните чувства, хора, преживявания и да ги подредим приоритетно. Маха цвета от тях и ги оставя черно-бели, което улеснява случването на това, което написах по-горе :)
слушам я и си мисля - някак не ми звучи като думи на влюбен човек, на истински обичащ, а по-скоро като отчаяние, като безизходица, като невъзможност да върнеш любовта, отишла си от сърцата...
