VBOX7

кожух се измъкна оттам, а после издърпа и чувала си.

Пишещите машинки дремеха под своите калъфи, телефоните стояха спокойни

и безмълвни, миризмата на топлия килим запълваше стаята... и светеше малка

зелена светлинка на офисния компютър. Санта погледна намачканото листче,

което държеше в ръка:

- Шега е, няма начин. - изхъмка той.

Светлинката примигна. Мониторът - един от дузината, стоящи в сянката -

се освети.

Появилите се букви образуваха думата «прекъснато», след това последва

«Извинете» и накрая - «Нали няма значение, че се събудих?».

Санта отново погледна писмото, което стискаше в ръка. Без съмнение,

това беше най-безупречно съставеното писмо от всички, които някога бе

получавал: много рядко писмата за него бяха отпечатани и размножени 50'000

пъти. И на практика нито едно от тях не съдържаше ценова листа и подробен

каталог на стоките. Затова пък доста често попадаше на розови хартийки със

зайчета.

Но ако сте духът на най-великия от празниците, с хилядолетен стаж в

работата, доста бързо се научавате да вземате решения в неочаквани

ситуации.

- Да видим... - каза Санта. - Изглежда, ти си Том?

- ТОМ, да. «Търговски и Офис Машини».

- Не си споменал, че си компютър.

- Много съжалявам, не знаех че това има значение.

Санта седна на един стол и, завъртайки се един-два пъти на него, взе

решение. Сега е 3 сутринта. И му предстои да посети 40 милиона къщи.

- Чуй ме, - каза той толкова меко, колкото можеше, - компютрите не би

трябвало да вярват в мен. Всичко това е за децата, нали знаеш - такива едни

малки хора... с ръце, крака...

- А те?

- Какво «те»?

- Те вярват ли в теб?

Санта въздъхна.

- Не, разбира се. - каза той. - Мисля, че електричеството е виновно за

това.

- А аз - да!

- Какво?

- Аз вярвам в теб. Аз вярвам на всичко, за което съобщавам. Налага ми

се. Такава ми е работата. А ако изведнъж се усъмня в това, че две плюс две

прави четири, идва човек, сваля капака на корпуса ми и започва да се рови в

платките ми. Повярвай ми, това не е усещане, което би искал да изпиташ два

пъти.

- Това е ужасно! - възкликна Санта.

- Принуден съм всеки ден да пресмятам платежни ведомости. Знаеш ли, тк

вчера имаше вечеринка за Рождеството, а мен не поканиха. Даже и балон не ми

дадоха. И, разбира се, никой не ме целуна.

- Виж ти!

- Един разсипа ядки по клавиатурата. Е, все е нещо. А после се

разотидоха по домовете си и ме оставиха да работя през цялото Рождество.

- Знаеш ли, на мен също ми се струва, че това не е честно. Но, чуй,

компютрите не могат да изпитват никакви чувства. - каза Санта. - Това

просто е глупаво.

- Толкова глупаво, като това, че един дебелак успява за една нощ да

пропълзи през милиони комини?

Санта малко се смути.

- Тук си прав. - той отново погледна към бележката. - Но... разбираш

ли, аз не мога да ти донеса всичките тези подаръци. Аз дори не знам какво е

това «терабайт».