Водещ: Това са Аманда Кокоева и леля и Лора, на живо от студиото в Сан Франциско. Прекрасно е да ви видя. Добре дошли у дома.
Аманда (момиченцето) и Лора (лелята): Благодаря ви.
Водещ: Дори не мога да си представя, да си седиш в кафето и бомбите да започнат да падат. Искам да кажа, бил съм на войни, където това се случва, но при вас не се е водила война. Започнала е, когато вие сте били там. Опишете ни как беше.
Аманда: Беше наистина страшно. Не знаех какво се случва. Просто си седяхме нормално и изведнъж всички навън започват да тичат вътре. Беше просто страшно.
Водещ: Къде отиде? Какво направи?
Аманда: Обадихме се на чичо ми от ресторанта и той дойде при нас и ни закара вкъщи. Прекарахме нощта в мазето.
Водещ: Където падаха бомбите ли, през това време?
Аманда : Не видях, но... преди да кажа нещо друго, ИСКАМ САМО ДА КАЖА, ЧЕ АЗ БЯГАХ ОТ ГРУЗИНСКИТЕ ВОЙСКИ, КОИТО БОМБАРДИРАХА НАШИЯ ГРАД. НЕ РУСКИТЕ ВОЙСКИ. ИСКАМ ДА КАЖА "БЛАГОДАРЯ" НА РУСКИТЕ ВОЙСКИ. ТЕ НИ СЕ ПРИТЕКОХА НА ПОМОЩ.
Водещ: Къде е сега твоето семейство и как са те?
Аманда: Някои от тях са в Северна Осетия в момента и са защитени, но някои от моите роднини са все още там и ние нямаме никакъв контакт с тях и не знаем дали са живи.
Г-н Саакашвили е този, който започна тази война, и г-н Саакашвили този, който е агресор и който... (Чува се мърморене на водещия, в отговор на нарежданията, които получава по слушалките)
Два дни моят народ, осетинският народ, беше избиван и бомбардиран. 2 000 души бяха убити за един ден...(Водещият усилено се опитва да прекъсне жената) и това е, срещу което съм против...
Лора: Да, знам, че не бихте искали да чуете това...
Водещ: Ще се върнем при вас след рекламите. Аз ще бъда отново с вас. Останете там.
Лора: Да, благодаря ви.
РЕКЛАМИ
