katencetoo
кажи?
Да не мисля за времето – колко е
непонятно от страх и лъжи...
Да забравя за миг, че пораснах,
и светът ме отвя надалече...
А пък някога чувството „щастие”
се събираше в твойто елече...
И ръката ти стисках уплашена,
щом ми трябваше смелост за двама.
Колко много сълзи неизказани
се побират във думата „Мама”...
Колко малко любов ни е нужна,
но показана точно навреме.
И дори да съм вече послушна,
всеки спомен е в минало време...
Всеки миг се не връща въобще.
Твърде много пропуснах ли, мамо?
А в ръцете ми – мойто дете,
е награда, че станах голяма...
Мира Дойчинова - irini
Да не мисля за времето – колко е
непонятно от страх и лъжи...
Да забравя за миг, че пораснах,
и светът ме отвя надалече...
А пък някога чувството „щастие”
се събираше в твойто елече...
И ръката ти стисках уплашена,
щом ми трябваше смелост за двама.
Колко много сълзи неизказани
се побират във думата „Мама”...
Колко малко любов ни е нужна,
но показана точно навреме.
И дори да съм вече послушна,
всеки спомен е в минало време...
Всеки миг се не връща въобще.
Твърде много пропуснах ли, мамо?
А в ръцете ми – мойто дете,
е награда, че станах голяма...
Мира Дойчинова - irini
Следвай
176
Потребителят все още няма следвани канали.