VBOX7

ми знам, че когато си сам
няма как да не обръщаш непрестанно внимание,
на цялото това далечно гадно разстояние
Което е пречка- изпитание, препятствие,
издържим ли ще усетим истинското щастие.
Някой ден, ще направя достатъчно голяма стъпка,
за да гледаме как нощта настъпва.
Но дотогава, да се борим ни остава,
живота нищо без труд и болка наготово не ни дава.
Ръка за ръка, няма как да не успеем
и на ум продължаваме заедно да пеем.

Гледам как дъжда вали
и очите ми се пълнят със сълзи
ще се сбъднат ли мечтите ни,
да направим тези трудни стъпки.

Гледам как дъжда вали и очите ми се пълнят със сълзи
в мрака само виждам аз, трудните стъпки пред нас.

Мислейки за теб се нося в облаците често,
на пук на този свят в който нищо не е лесно.
Чудесно е, че те познавам и че имам честта
да бъда този в когото виждаш любовта.
Надалече си, но ще се боря това да променя,
ако трябва ада сам ще прекося!
От себе си бих дал всичко да те имам до мен,
всеки ден опиянен целувките ти да взимам.
Ти си слънцето ми, устните ти са лъчите.
Ти си истинското богатство, майната им на парите.
Никой вече не може да ме спре,
защото идвам да те взема
... и така да реша проблема
Самотата си мечтая, вече да я няма,
да заспиваш всяка вечер до мене ти засмяна.
Ти си момичето, което прави ада рай,
а аз съм момчето с теб оставащо до край.

Гледам как дъжда вали
и очите ми се пълнят със сълзи
ще се сбъднат ли мечтите ни,
да направим тези трудни стъпки.


Гледам как дъжда вали и очите ми се пълнят със сълзи
в мрака само виждам аз, трудните стъпки пред нас.

Често без причина сърцето ми се свива,
може би когато мила ти си тъжна, то разбира.
Възможно ли е въпреки тези километри,
да те чувствам близо, сякаш си до мен на сантиметри.
Тази връзка между нас, тази силна любов,
прави моят живот по-малко суров.
Готов съм винаги да бъда твоето момче,
искам да усетя нежността на твоите ръце,
тръпнещи от желание, от радост, от страх,
обещавам да съм близо за да слушам твоя смях
Защото, когато ти се смееш ти, знаеш ли,
сякаш хор от ангели пее в моите уши.
Нощите и дните на самота са преброени
и всичките ни грешки са вече извинени.
Най-сетне те усещам близо в моите прегръдки,
заслужаваха си всичките безброи трудни стъпки.

Гледам как дъжда вали
и очите ми се пълнят със сълзи
ще се сбъднат ли мечтите ни,
да направим тези трудни стъпки.


Гледам как дъжда вали и очите ми се пълнят със сълзи
в мрака само виждам аз, трудните стъпки пред нас. Z:@ :@ :*