kotenceto_5454
Г.Костантинов
Още преди да те срещна в живота си, теб аз обичах,
в древни гравюри и улични фотоси, звездна поличба,
в шумни площади и празни понятия, в цирков спектакъл,
по телевизия, по телепатия, теб, само теб чакам.
Още преди да те срещна в живота си, теб аз обичах,
в древни гравюри и улични фотоси, звездна поличба,
в шумни площади и празни понятия, в цирков спектакъл,
по телевизия, по телепатия, теб, само теб чакам.
/>
Колко години без шум са сближавали двата маршрута,
колко причини в света са създавали тази минута,
нежният сблъсък на влюбени атоми, вик на вселени,
още преди да започне съдбата ми..., ти, ти си до мене.
Ти ме въздигаш по стръмните пътища, ти, ти ме възпираш,
моите кошмари и приказни сънища ти, ти режисираш.
Двама се лутаме в болка и истина, в гняв, гняв и сърдечност.
Тази любов е в безкрая единствена, миг, миг като вечност.
Още преди да те срещна в живота си, теб аз обичах,
в древни гравюри и улични фотоси, звездна поличба,
в шумни площади и празни понятия, в цирков спектакъл,
по телевизия, по телепатия, теб, само теб чаках.
Колко години без шум са сближавали двата маршрута,
колко причини в света са създавали тази минута,
нежният сблъсък на влюбени атоми, вик на вселени,
още преди да започне съдбата ми..., ти, ти си до мене.
................................................................................... Не вярваше, че може да се случи -
в забързания свят да срещнеш мен...
Какво ли в крайна сметка се получи,
погледна ли във утрешния ден...
Мълчиш и пишеш, може би нехаеш,
а може би сърцето ти тупти...
а може би и ти сама не знаеш
дали се сбъдват твоите мечти.
А ти си уморена от безсъние,
от хилядите начала,
с които си запълнила живота си,
с които си запълнила съня...
И се усмихваш, някак неусетно,
и думичките си редиш.
Нима е неморално и нередно
да си щастлива даже и за миг?
Не се чуди, дали ще е реално,
реалността е винаги една...
А любовта е чувство непрестанно,
което си намерила... сега!
ЗИМНО ПРОЧИСТВАНЕ НА ДУШАТА Почистих килера -изхвърлих всичко излишно. Последната капчица вяра побързах да сложа на скришно. Изхвърлих всички нечестни приятелства,стари обиди, ограбващи ме познанства.Изведнъж се получи доста пространство .Изметох и амбиции разни.И рафтовете останаха празни. Тогава започнах да подреждам.Най-отгоре, като крехък и фин порцелан,подредих всички мои надежди.До тях - някой и друг бъдещ план.После, на по-долния ред,като луксозен пакет,сложих най-скъпите спомени.В килера оставих, безспорно,най-важното само:за точка опорна -вярно приятелско рамо.Последно -проветрих и стана прекрасно!А БЕШЕ ТОЛКОВА ЗАДУШНО И ТЯСНО....
колко причини в света са създавали тази минута,
нежният сблъсък на влюбени атоми, вик на вселени,
още преди да започне съдбата ми..., ти, ти си до мене.
Ти ме въздигаш по стръмните пътища, ти, ти ме възпираш,
моите кошмари и приказни сънища ти, ти режисираш.
Двама се лутаме в болка и истина, в гняв, гняв и сърдечност.
Тази любов е в безкрая единствена, миг, миг като вечност.
Още преди да те срещна в живота си, теб аз обичах,
в древни гравюри и улични фотоси, звездна поличба,
в шумни площади и празни понятия, в цирков спектакъл,
по телевизия, по телепатия, теб, само теб чаках.
Колко години без шум са сближавали двата маршрута,
колко причини в света са създавали тази минута,
нежният сблъсък на влюбени атоми, вик на вселени,
още преди да започне съдбата ми..., ти, ти си до мене.
................................................................................... Не вярваше, че може да се случи -
в забързания свят да срещнеш мен...
Какво ли в крайна сметка се получи,
погледна ли във утрешния ден...
Мълчиш и пишеш, може би нехаеш,
а може би сърцето ти тупти...
а може би и ти сама не знаеш
дали се сбъдват твоите мечти.
А ти си уморена от безсъние,
от хилядите начала,
с които си запълнила живота си,
с които си запълнила съня...
И се усмихваш, някак неусетно,
и думичките си редиш.
Нима е неморално и нередно
да си щастлива даже и за миг?
Не се чуди, дали ще е реално,
реалността е винаги една...
А любовта е чувство непрестанно,
което си намерила... сега!
ЗИМНО ПРОЧИСТВАНЕ НА ДУШАТА Почистих килера -изхвърлих всичко излишно. Последната капчица вяра побързах да сложа на скришно. Изхвърлих всички нечестни приятелства,стари обиди, ограбващи ме познанства.Изведнъж се получи доста пространство .Изметох и амбиции разни.И рафтовете останаха празни. Тогава започнах да подреждам.Най-отгоре, като крехък и фин порцелан,подредих всички мои надежди.До тях - някой и друг бъдещ план.После, на по-долния ред,като луксозен пакет,сложих най-скъпите спомени.В килера оставих, безспорно,най-важното само:за точка опорна -вярно приятелско рамо.Последно -проветрих и стана прекрасно!А БЕШЕ ТОЛКОВА ЗАДУШНО И ТЯСНО....
Следвай
0
Потребителят все още няма качено съдържание.