VBOX7

характер. Самото име на групата е пародия на името на английския празник Halloween, означаващо „навечерието на празника на Вси светии“, като буквата "a" е заменена с "e", формирайки думата „hell“ - ад. Символ на групата е тиква с изрязани очи, нос и уста, като тези използвани в навечерието на празника на Вси светии.


ИМЕ: Анди Дерис
РОЖДЕННА ДАТА: 18.Август.1964г
МЕСТОРОЖДЕНИЕ: гр.Карлсруе - Германия
СЕМЕЙНО ПОЛОЖЕНИЕ: Женен
НАСТОЯЩА ГРУПА: Helloween
ПОЗИЦИЯ: Вокал
ЛЮБИМИ ГРУПИ: Sweet, Kiss, Deep Purple, Aerosmith



ИМЕ: Дани Лобле
РОЖДЕННА ДАТА: 12.Февруари.1973г
МЕСТОРОЖДЕНИЕ: гр.Цюрих - Швейцария
СЕМЕЙНО ПОЛОЖЕНИЕ: Женен
НАСТОЯЩА ГРУПА: Helloween
ПОЗИЦИЯ: Барабани


ИМЕ: Маркус Гробкопт
РОЖДЕННА ДАТА: 21.Септември.1965г
МЕСТОРОЖДЕНИЕ: гр.Хамбург - Германия
СЕМЕЙНО ПОЛОЖЕНИЕ: Женен
НАСТОЯЩА ГРУПА: Helloween
ПОЗИЦИЯ: Бас Китара
ЛЮБИМИ ГРУПИ:Deep Purple,Rainbow,Thin Lizzy, Kiss,UFO


ИМЕ: Саша Герстнер
РОЖДЕННА ДАТА: 02.Април.1977г
МЕСТОРОЖДЕНИЕ: гр.Щутгарт - Германия
СЕМЕЙНО ПОЛОЖЕНИЕ: Женен
НАСТОЯЩА ГРУПА: Helloween
ПОЗИЦИЯ: Соло Китара


ИМЕ: Майкъл Уейкътх
РОЖДЕННА ДАТА: 07.Август.1962г
МЕСТОРОЖДЕНИЕ: гр.Хамбург - Германия
СЕМЕЙНО ПОЛОЖЕНИЕ: Женен
НАСТОЯЩА ГРУПА: Helloween
ПОЗИЦИЯ: Соло Китара
ЛЮБИМИ ГРУПИ:Deep Purple,Rainbow,Scorpions,Led Zeppelin








Историята на Helloween започва през 1978 г, когато Kai Hansen (вокали/китара) и Piet Sielck (вокали/китара) свирят в хамбургската група Gentry. До 1981г. Gentry два пъти сменя името си, първо като Second hell, когато се присъединяват Маркус Гроскопф /Markus Groskopf/ (дошъл от Traumschiff/) на бас китара и Инго Швихтенберг /Ingo Schwichtenberg/ на ударни. След като Sielck напуска Second Hell, за да стане звуков инженер, групата отново променя името си (на Iron fist). През 1982г. Михаел Вайкът (Michael Weikath), китарист на местните Powerfoul, се опитва да привлече Кай към своята група, но вместо това той самия решава да се присъедини към Iron Fist . През 1984г. малката звукозаписна компания Noise Rec. поканва групата да запише песни за компилацията Death metal . Все още недоволни от своето име Iron Fist го сменят на Helloween, по предложение на Инго, включващо и идеята за замяната на “О”-то със изрязана тиква, което в последствие става и запазена марка на бандата. Първия запис за Death metal е бавна версия на Metal Invaders, а втория е парче, което Вайкът е написал за Powerfoul – Oernst of life. През 1985г. Хелоуин издават миниалбума Helloween, съдържащ 5 песни, а през октомври същата година излиза и Walls of Jericho, включващ подобрена версия на Metal Invaders. И двата записа са продуцирани от Харис Джонс. След това следва EP, наречено Judas, което е продуцирано от студиото “Хорес” в Хамбург. Helloween вече имат възможност да привлекат вниманието на пресата и даже получават множество положителни отзиви. През ноември 1986г., по време на турнето за промотиране на тези свои записи Кай Хансен осъзнава, че неговите певчески възможности са недостатъчни за изкачващата се към върха група. Той започва да се чувства все повече пренатоварен от дългите турнета и концертни изпълнения, които вредят на гласа му. Ралф Шийпърс (Ralf Scheepers) от Tyran Pace се съгласява да довърши турнето с Helloween, но не пожелава да се присъедини към бандата. За щастие след турнето е намерен перфектния певец в лицето и гласа на 18 годишния Михаел Киске (Michael Kiske), дошъл от Ill Prophecy и спечелил си вече прякора “сребърното гърло”.




През декември групата е готова да запише следващия си албум, но техния лейбъл “Нойз” отказва. Затова следващия албум, записан през 1987г. е продуциран от Томи Нютън/Томи Хансен и се нарича Keeper of the seven keys part І. Албума е посрещнат ентусиазирано от феновете дори и отвъд океана – Америка и Япония. Втората част от концептуалния албум излиза през 1988г. и става още по-успешна от предшественика си. Преди да започнат промотурнето, Хелоуин наемат кийбордиста Йорн Елърбрук (Jorn Ellerbrock). Световното турне “Pumpkins fly free” е много успешно, но през декември Кай Хансен напуска групата заради неразбирателства с другите членове. Той се оттегля и сформира своя собствена група: Gamma Ray. През януари 1989г. Helloween го заменят с китариста на Rampage, Роланд Грапов (Roland Grapow), с който и завършват турнето. През същата година издават лайв албум, който е известен под различни наименования: “Live in the U.K.” в Европа и “I want out – Live” в Щатите.


За да не спират притока на пари “Нойз”
издават два бест албума: “The best, the rest, the rare”
и “Pumpkin tracks” през 1989г. Тогава Helloween най-сетне
успяват да скъсат отношенията си с “Нойз” и подписват
договор с по-големия лейбъл EMI. “Нойз” завеждат
съдебен иск срещу прекратяването на договора им,
който Helloween печелят на първа инстанция,но губят на
втората. Не им се позволява да реализират песните си
никъде другаде,освен там където “Нойз” им позволят.
Това положение кара феновете на групата извън Европа
да се чудят какво се е случило с Helloween. Най-накрая
през 1991г. издават сингъла “Kids of the century”
за новия албум на бандатa,който съдържа послание къде
е била групата през последните 3 години и защо не е могла
да записва нови песни.Първият албум с Грапов
“Pink bubbles go ape” е с комерсиален успех,но далеч не
достига популярността на предходжащите го тави.Повечето
от упреците поема продуцента Крис Цангаридес,който се е
занимавал с миксирането и дооформлението, но също така
и самите парчета са някак разфокусираниВъпреки това
албумът съдържа няколко много добри песни, писани с
помощта на всички членове на групата.Към творческите
проблеми се добавя и разрастващия се конфликт между
Киске и Швихтенберг от една страна и Вайкат и Грапов
от друга.Вайкат се опитва да направи своя приятел
Анди Дерис,вокалист на Pink Cream 69,фронтмен на
Helloween,но Анди е лоялен към своята група.
[Helloween]


Поради назряващите междуособици бандата се опасява, че повече няма да може да издаде нищо и затова бързо реализира Chameleon през пролетта на 1993г., който е продуциран от Томи Хансен, но не постига никакъв успех. Въпреки прекрасните стари парчета и общото добро качество на песните, това отблъсква много от феновете им,сред които бях и аз за известно време, защото много малко от тях могат да приемат този нов тип звучене, насочен по-скоро към мейнстрийма, и който никак не звучи хелоуински. Слабите концертни изпълнения през този период показват и за скритото напрежение в групата. Преди шоу в Япония барабанистът Швихтенберг колабира поради злоупотреба с наркотици и е заменен с Ричи Абдел – Наби. На всичкото отгоре и ЕMI едностранно прекратяват договора си с бандата.


След края на турнето през декември 1993г.Абдел-Наби е
освободен, защото повечето от членовете на групата
мислят че не се вписва в облика на групата.
Напрежението расте,става все по-лошо и две седмици
преди влизане в студио за запис на следващия албум
Helloween уволняват Киске, защото останалите членове
на групата вече не желаят да влизат в едно и също
студио с него. Вайкат отново се обажда на Дерис,
за да го убеди да заеме вакантния пост. Групарската
“химия” вътре в Pink Cream 69 е изтлеяла по това
време, а и тъй като вече няма да му тежи на съвестта
“кражбата” на нечия работа, Дерис се съгласява да се
пробва.Скоро след това, през януари 1994г., бандата
успява да наеме Ули Куш (Uli Kusch) за нов барабанист
(свирил в Axe La Chapelle и Gamma Ray) и подписва договор
с Castle Communications.
По време на създаването на новия аблум, новият
Helloween чувства нужда поне да се приближи до
качеството на “кийпърите”, защото предишния им албум
само е навредил на имиджа им. Те знаят, че ако
не успеят сега, може би това ще бъде и краят
на групата. За изненада на медиите
“Master of the rings” се превръща в незабавен
успех и Helloween вече може да си възвърне старата
слава,а Анди Дерис (Andi Deris) доказва, че е
достоен заместник на Киске. Около година след това


албумът излиза и в Щатите със бонус диск, съдържащ 7 “би-сайдс” парчета, за да отпразнуват събитието .Но на 8 март 1995г. се случва трагедия,когато бившиябарабанист Инго Швихтенберг се самоубива в Хамбург.Helloween посвещават следващия си албум на него.“The time of the oath”, продуциран от Томи Хансен и излязал през 1996г. е базиран на виденията на Нострадамус зa проблемните времена преди настъпването на милениума.По време на последвалото световно турне феновете отпразнуват завръщането на групата на световната музикална сцена.По-малко от 6 месеца след това е издаден лайв албума “High Live”, който е записан по време на концертите в Италия и Испания. Японското списание“Burrn” номинира Helloween за най-добра група на 1996г.

1998г. започва с издаването на 4 CD бокс, “Pumpkin box” в Япония като подарък за всички колекционери на Хелоуин и съдържа най-добрите песни и интервюта на групата. По-късно същата година бандата представя своя трети албум след голямата промяна. “Better than raw” показва желанието на групата да поема рискове и да комбинира нови елементи със традиционния вече Helloween стил. Групата прави голямо турне заедно с Iron Maiden. През 1999г. бандата вече иска да сключи договор с нов лейбъл, но имат задължението на запишат още един албум за Касъл. Вместо да изкарат на пазара поредния Best of, те записват “Metal Jukebox”, който съдържа рок, поп и метал класики повлияли им в миналото. През 2000г., за да получат по-добър промоутър, Helloween подписват с Nuclear Blast. Следвайки предложенията на двамата си мениджъри и на външни хора, те записват “The dark ride”, един коренно различен от досегашните албум с използване на ниско настроени китари и характерна мрачна атмосфера. Кохезията в групата отново е нарушена когато Михаел Вайкат, който е абсолютно против тази внезапна промяна , влиза в бурни спорове с Роланд Грапов и Ули Куш относно музикалната насока, която трябва да поеме групата. По-късно той се оплаква, че не е бил допуснат да участва в която и да било част от продукцията на албума. Стига се до там че Вайкат предлага да напусне групата и да започне нещо ново. Но Гроскопф и Дерис не желаят да позволят това, защото Вайкат е познатото лице за феновете в групата и без него Helloween няма да бъде вече Helloween. Освен това те желаят да продължат да правят музика в стила на предходните албуми, докато Грапов и Куш желаят да се придържат към стила на “The dark ride”. Така че скоро след турнето през 2001г. те поискват от Грапов и Куш да напуснат групата. Официалната причина за това е, че те са се заели с твърде много солови проекти. След това става ясно че “The dark ride” е най-слабо продавания албум на групата от Chameleon насам и определено не е това, което Nuclear blast очакват от договора си с Helloween.





Марк Крос (Mark Cross) от Metallium заменя Куш на барабаните, но все още не е ясно кой ще бъде новия китарист. Междувременно Куш и Грапов се присъединяват към Masterplan. След като се опитва да привлече приятеля си Henjo Richter (Gamma Ray) към бандата, Вайкат по предложение на продуцента Чарли Бауерфайнд се обажда на китариста Саша Герстнер (Sascha Gerstner) от Freedom call. Репетициите с него в Тенерифе показват че той е добър избор и като китарист и като член на групата, защото се вписва чудесно в атмосферата. Helloween вече могат да поставят началото на своята нова продукция. Веднага след започване на записите през 2003г. обаче, Марк Крос е диагностициран с мононуклеоза, болест, която го принуждава да се оттегли от всякаква извъндомна дейност. Тъй като Крос вече не може да продължава с барабаните, групата се обръща към Мики Дий (Mikkey Dee) от Motorhead да им помогне. Те го избират поради неговата известност като много талантлив барабанист, но което е по-важно, няма да бъде бъркан с Крос, тъй като покрай Motorhead той идва от съвсем различен жанр музика. Записите вървят добре, но скоро става ясно че здравната осигуровка не може да покрие лечението на Крос, чието заболяване продължава повече от две години. Освен това отново са принудени да си търсят нов барабанист. Поради натиска на мениджърите да записват повече парчета за “би-сайда”, Helloween канят Стефан Шварцман (Stefan Schwarzmann) /Accept, UDO/, който приема да се включи към групата. Скоро след това, през май 2003г. излиза продуцирания от Чарли Бауерфайнд “Rabbit don’t come easy”. Заглавието цели да подскаже че групата се завръща към своята “по-щастлива” страна, с която са били познати в миналото и напомня на това колко подобно е реализирането на албума с изваждането на зайчета от шапката на фокусник. През юли 2003 година Хелоуин репетират в Хамбург и подготвят своето най-грандиозно световно турне. От началото на турнето през септември феновете по цял свят приветстват изпълненията на любимата група, които са по-добри от всякога. Това е знак колко добре се приема новата музикална линия на бандата. През октомври 2004г. групата започва подготовката за последния си до този момент албум. Февруари 2005 Шварцман напуска групата, но остава в прекрасни отношения с членовете й. По време на турнето става ясно че независимо, че нещата вървят необичайно добре от човешка и приятелска гледна точка, те не са така добре стиковани в музикален аспект. Шварцман решава да остане до края на турнето и да помогне при пре-продукцията на новия албум докато се намери заместник. Това е Дани Льобле (Dani Loble) – високо акламирания бивш барабанист на Rawhead Rexx, който се оказва перфектен за Helloween. Така през юни излиза “Keeper of the seven keys – the Legacy”, чиято първа песен се нарича “Mrs.God” и е записана на 4 юли в Югоизточна Азия.



ДИСКОГРАФИЯ


АЛБУМИ

Helloween EP – 1985 г.
Walls Of Jericho – 1985 г.
Keeper Of The Seven Keys Part I – 1987 г.
Keeper Of The Seven Keys Part II – 1988 г.
Pink Bubbles Go Ape – 1991 г.
Chameleon – 1993 г.
Master Of The Rings – 1994 г.
The Time Of The Oath – 1996 г.
Better Than Raw – 1998 г.
The Dark Ride – 2000 г.
Rabbit Don't Come Easy – 2003 г.
Keeper Of The Seven Keys: The Legacy – 2005 г.

ЛАЙВ АЛБУМИ

Keepers Live – 1989 г.
I Want Out Live – 1989 г.
Live in the UK – 1989 г.
High Live – 1996 г.

ТРИБЮТИ

The Eastern Tribute to Helloween – 1999 г.
The Keepers Of Jericho Part I – 2000 г.
The Keepers Of Jericho Part II – 2002 г.




СИНГЪЛИ

Judas – 1986 г.
Future World – 1987 г.
Dr. Stein – 1988 г.
I Want Out – 1988 г.
Kids Of The Century – 1991 г.
Number One – 1992 г.
When The Sinner – 1993 г.
Step Out Of Hell – 1993 г.
Windmill – 1993 г.
I Don't Wanna Cry No More – 1993 г.
Mr Ego (Take Me Down) – 1994 г.
Where The Rain Grows – 1994 г.
Perfect Gentleman – 1994 г.
Sole Survivor – 1995 г.
The Time Of The Oath – 1996 г.
Power – 1996 г.
Forever And One (Neverland) – 1996 г.
Forever And One (Neverland) Live – 1996 г.
I Can – 1998 г.
Hey Lord! – 1998 г.
Lay All Your Love On Me – 1999 г.
If I Could Fly – 2000 г.
Mr. Torture – 2000 г.
Just A Little Sign – 2003 г.
Mrs. God – 2005 г.