VBOX7

/> Със бяла риза кат на сватба
нагазвам бодро в шупналата кал.

Греба мъжествено и напосоки
хвърчат лайняни пръски и пикня.
Две цицести съседки чернооки
ми мятат поглед - призив за ебня.

Мъжете им ме гледат мрачно,
в очите им - стаена жълта злоба.
Животът тук протича еднозначно,
след люлката - ракия, после гроба.

Съседските дечица от стобора
ме гледат с зяпнали уста.
И виждам аз - ще станат хора,
щом на труда се радват отсега.

Изгребах всичко, ямата засвети
чело избърсвам със лайнян ръкав
и като стяг от вятъра развети
заставам горд, безмълвен прав.

Кога поглеждам - горе на небето
звездици трепкат, има и луна.
Пиян калугер пее из полето
а аз мириша силно на лайна.

(bg) Андрей Слабаков (bg)