DavaiRiddim
(bg) ПАСТОРАЛНО (bg)
От покрива тече отново
а в нужника си нямаме вода.
Не ще успеем с меч и слово
да спреме миризмата на лайна.
Лопата, кофа ще ни трябва
и стар, голям, съдран парцал.
От покрива тече отново
а в нужника си нямаме вода.
Не ще успеем с меч и слово
да спреме миризмата на лайна.
Лопата, кофа ще ни трябва
и стар, голям, съдран парцал.
/>
Със бяла риза кат на сватба
нагазвам бодро в шупналата кал.
Греба мъжествено и напосоки
хвърчат лайняни пръски и пикня.
Две цицести съседки чернооки
ми мятат поглед - призив за ебня.
Мъжете им ме гледат мрачно,
в очите им - стаена жълта злоба.
Животът тук протича еднозначно,
след люлката - ракия, после гроба.
Съседските дечица от стобора
ме гледат с зяпнали уста.
И виждам аз - ще станат хора,
щом на труда се радват отсега.
Изгребах всичко, ямата засвети
чело избърсвам със лайнян ръкав
и като стяг от вятъра развети
заставам горд, безмълвен прав.
Кога поглеждам - горе на небето
звездици трепкат, има и луна.
Пиян калугер пее из полето
а аз мириша силно на лайна.
(bg) Андрей Слабаков (bg)
нагазвам бодро в шупналата кал.
Греба мъжествено и напосоки
хвърчат лайняни пръски и пикня.
Две цицести съседки чернооки
ми мятат поглед - призив за ебня.
Мъжете им ме гледат мрачно,
в очите им - стаена жълта злоба.
Животът тук протича еднозначно,
след люлката - ракия, после гроба.
Съседските дечица от стобора
ме гледат с зяпнали уста.
И виждам аз - ще станат хора,
щом на труда се радват отсега.
Изгребах всичко, ямата засвети
чело избърсвам със лайнян ръкав
и като стяг от вятъра развети
заставам горд, безмълвен прав.
Кога поглеждам - горе на небето
звездици трепкат, има и луна.
Пиян калугер пее из полето
а аз мириша силно на лайна.
(bg) Андрей Слабаков (bg)
Следвай
0
