VBOX7

lombardi_

Толкова години, през които бяхме едно.
Толкова неща, които направихме.
Спомените са живи,
но повечето от мен умряха.
Докато се боря със събитията
получавам думи на подкрепа,
но те не разбират
страстта,

която притежавахме..
Виждам очите ти преди да се затворят
Те погледнаха право в душата ми
И помолиха да не жаля
Опитах, Но все още кървя
Събуждам се, разпадам се
Опитах здраво да се отърся
От пустошта, която расте
Като нищо друго не се доближава
И като стоя до гроба ти
И вятъра изрича името ти
Зная, че времето никога не може да излекува
Празнотата, която чувствам
Хората се опитват да ми вдъхват надежда
Казват ми как трябва да оставя всичко,
но те никога няма да разберат,
защото няма нищо, което да се доближи.
Хората ми казват какво да правя,
Казват ми как да се справя,
Но те не знаят - Никой друг няма да е близо до теб..

Инфо

Следвай 0