VBOX7

ти.
Краката ти треперят, в устата ти горчи
усещаш празнота в своите гърди.

Влизаш през портала, гледаш вперени в теб очи.
Къде е шефът ти сега да те спаси?
Не смееш да мръднеш, да мислиш дори
не е приятно тук приятелю, нали?

Опитваш се да спазваш правилата, не става,
опитваш се да намериш допирателната права.
Споменът те връща далеч и назад
когато излезеш не ще си вече млад.

Няма никой до теб, сам си през нощта
мечтаеш да си навън, мечтаеш за крила.
Няма никой до теб, сам си през нощта
мечтаеш да си навън, мечтаеш свобода.

Софийският централен град със собствени закони
не би желал да бъдеш тук дори за милиони.
Град в града, държава в държавата,
свят извън света, но да се върнеме на правата.

Когато легнеш вечер и затвориш очи
връщаш се назад към изминалите дни.
Мъгливи спомени, размазано съзнание,
но късно е приятелю сега за разкаяние.

Достигнал си до дъното, надолу няма никой
нагоре е високо, напред пък е далеч.
Ден след ден, година след година,
успяваш ли да вденеш за какво иде реч?

Беше млад, беше силен, беше глупав и зелен
мечтаеше да бъдеш господар на своя ден,
мечтаеше да имаш на конкурента периметъра,
мечтаеш и сега на три квадратни метъра.

ПРИПЕВ:

Чуй ме, искам нещо да ти кажа.
Виж ме, ела с мен да ти покажа
къде съм бил, къде съм спал,
за какво съм се борил и как съм оцелял.

Ще изляза някой ден,
ще тръгна по улиците малко променен.
На външен вид еднакъв, но в душата дали?
Тръгвам заминавам, тръгвам заминавам и моля те прости.

Защо животът така е подреден?
Веднъж си победител, а после победен.
Не може вечно начело да си ти,
ще дойде ден, ще паднеш и страшно ще боли.

Ей Господи, ако те има, моля те прости.
Ако нейде съществуваш със знак ми покажи
къде е пътят, по който да вървя,
кога да тръгна и кога да се спра.