Кой ме смути със странен гласКой ме гори във сън студенЕдин монах, една женаЕдна любов, една съдбаТе са пред мен-две сенки огнениТе са във мен-две болки плачещиТе са пред мен-две сенки огнениТе са във мен-две болки плачещиПод слънцето на време страшноЕдин монах-сърце желязноЕдна жена отрекла себе сиДушите си осъдени горятТе са пред мен. Те са във менДве сенки огнени. Две болки плачещи
Завинаги тук е тялото животът е тук Не тръгвам ако заедно не тръгнемНе тръгвам Ще остана цяла нощ пред вратата ти ще остана да те слушам как говориш с приятели да те усещам как се смееш До теб ще бъда аз където и да идеш...
Не тръгвам Ще остана цяла нощ пред вратата тище остана цяла нощ на стълбите звездите ще взема в прегръдката сибавно ще изричам името ти Не тръгвам Докато ти не поискаш не тръгвамИ нека дъждове и зима дойдат през нощта ще зъзне душата но ще я сгрее в утрото слънцето Завинаги ще остана ако поискаш Завинаги ще бъда тук да ме виждаш
песен написана и изпята в памет на сина на Гръцкият милионер Онасис :( много мъка , много чувства и тъга...... уникална песен , но за жалост лош повод за написването и :(
и първата, и последната, и споделената и несподелената , и вечната и изгубената и неизживяната , от всички любови боли само вечната "майчината" любов остава и не наранява (love) . Песента е уникално чувствена и текста я допълва :) (yes)